| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| звездообразен - звездообразна, звездообразно, мн. звездообразни, прил. Звездовиден. |
| звено - мн. звена, ср. 1. Брънка, халка от метална верига. 2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия. ... |
| зверилник - мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилни... |
| зверилница - мн. зверилници, ж. Зверилник. |
| звероукротител - звероукротителят, звероукротителя, мн. звероукротители, м. 1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове. 2. Прен. Ли... |
| зверски - зверска, зверско, мн. зверски, прил. 1. Който принадлежи или произлиза от звяр. Зверска кожа. Зверски следи. 2. Който е присъщ на ... |
| зверство - мн. зверства, ср. 1. Обикн. мн. Жестока постъпка; жестокост. Зверствата на турци-тс. Зверствата над населението. 2. Само ед. Харак... |
| зверщина - мн. зверщини, ж. Зверство. |
| зверя се - звериш се, мин. св. зверих се, мин. прич. зверил се, несв. 1. На кого. Нахвърлям се, ругая. Беше избухлив и често се звереше на хо... |
| звук - звукът, звука, мн. звукове и звуци, (два) звука, м. 1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви ... |
| звуко- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизол... |
| звуков - звукова, звуково, мн. звукови, прил. 1. Който се отнася до звук. Звукова честота. 2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал. |
| звукозапис - само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за зв... |
| звукоподражание - мн. звукоподражания. ср. 1.Ha-подобяване на звуци от природата със звукове на речта. 2. Спец. Междуметие, чрез което се наподобява... |
| звуча - звучиш, мин. св. звучах, мин. прич. звучал, св. 1. Чувам се, нося се, разнасям се. По улицата звучат гласове. В ресторанта звучи м... |
| звучен - звучна, звучно, мн. звучни, прил. 1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име. 2. Който и... |
| звън - звънът, звъна, само ед., м. 1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на ч... |
| звънвам - звънваш, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Чашите звъннаха. Апаратът звънна кратко, но никой ... |
| звънец - мн. звънци, (два) звънеца, м. 1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.... |
| звъника - само ед. Вид билка - жълт кантарион. |
| звънкам - звънкаш, несв. Разг. 1. Издавам звук като звънене. Тролеи звънкат под прозореца ми. 2. Правя нещо да издава звук. Звънкам с велоси... |
| звънлив - звънлива, звънливо, мн. звънливи, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас. |
| звънна - звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъннал, св. — вж. звънвам. |
| звънтя - звънтиш, мин. св. звънтях, мин. прич. звънтял, несв. 1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо. 2. Прен. ... |
| звънче - мн. звънчета, ср. 1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бя... |
| звънчев - звънчева, звънчево, мн. звънчеви, прил. 1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация. 2. Който се отнася до се... |
| звънчевиден - звънчевидна, звънчевидно, мн. звънчевидни, прил. Който има формата на звънец. |
| звъня - звъниш, мин. св. звънях, мин. прич. звънял, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън. Телефонът звъни. 2. За глас, смях и звук, подобен... |
| здание - мн. здания, ср. Изградена постройка; сграда. Пететажно здание. |
| здрав - здрава, здраво, мн. здрави, прил. 1. Който обладава здраве, не болен. Здрав човек. Здраво сърце. 2. Който е силен, як; не се повре... |
| здравата - нареч. Здраво, силно, в голяма степен. Работи здравата. Набиха го здравата. Наядох се здравата. |
| здраве - само ед. 1. Състояние на организма, характеризиращо се с нормална дейност на органите. Желая ти здраве. Физическо здраве. 2. Физич... |
| здравей - Поздрав към близък човек. Здравей, как си? - Здравейте! Поздрав към няколко души или към строени войници, ученици. |
| здравен - здравна, здравно, мн. здравни, прил. 1. Който се отнася до здравето. Здравни грижи. 2. За институция, заведение — който е предназн... |
| здравеняк - мн. здравеняци, м. Мъж с вид, издаващ сила и здраве. |
| здравенячка - мн. здравенячки, ж. Жена здравеняк. |
| здравеопазване - само ед. Профилактични мерки за опазване на здравето на населението и лечение на заболяванията му. Система на здравеопазване. |
| здравец - само ед. Горско или градинско цвете с широки ароматни листа и малки виолетови цветове, използвано в парфюмерията и медицината. |
| здравина - само ед. Качество на здрав (във 2 и 3 знач.); якост, твърдост, стабилност. Здравината на конструкцията зависи от вида на желязото. |
| здрависам се - здрависаш се, св. — вж. здрависвам се. |