| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| издевателствувам - издевателствуваш, несв. Издевателствам. |
| издействам - издействаш, св.; какво. Успявам да постигна, да уредя нещо трудно да стане чрез ходене, срещи, настояване. Издействах си по-голяма... |
| издействувам - издействуваш, св. Издействам. |
| издекламирам - издекламираш, несв. и св.; какво. 1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго. 2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо. |
| изделие - мн. изделия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия. |
| изделя - изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. изделил, св. — вж. изделям. |
| изделям - изделяш, несв. и изделя, св.; какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки. |
| издера - издереш, мин. св. издрах, мин. прич. издрал, св. — вж. издирам. |
| издигам - издигаш, несв. и издигна, св. 1. Какво/ кого. Придвижвам нагоре, вдигам. Издигам дете нагоре. Издигам ръка. Издигам пушка. Издигам... |
| издигна - издигнеш, мин. св. издигнах, мин. прич. издигнал, св. — вж. издигам. |
| издирам - издираш, несв. и издера, св. ; какво/кого. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите. — издирам се/издера ... |
| издирвам - издирваш, несв. и издиря, св. 1. Кого. Търся по всякакви начини неизвестно по местонахождението си лице или предмет; проучвам. Изд... |
| издиря - издириш, мин. св. издирих, мин. прич. издирил, св. - вж. издирвам. |
| издишам - издишаш, несв. 1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. Гумата издиша. 2. Прен. Разг. За предмет или ... |
| издишвам - издишваш, несв. и издишам, св.; какво. Изхвърлям от дробовете си поетия въздух или дим; изпускам. // същ. издишване, ср. |
| издишен - издишна, издишно, мн. издишни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух. |
| издокарам - издокараш, св. — вж. издокарвам. |
| издокарвам - издокарваш, несв. и издокарам, св. 1. Какво. Направям, измайсторявам, изработвам много добре. Издокарах ти много хубава рокля. 2. ... |
| издоя - издоиш, мин. св. издоих, мин. прич. издоил, св. — вж. издоявам. |
| издоявам - издояваш, несв. и издоя, св. 1. Какво. Доя докрай. 2. Прен. Пренебр. Кого. Вземам от някого за себе си всичко, което е възможно, в... |
| издраскам - издраскаш, св. — вж. издрасквам. |
| издрасквам - издраскваш, несв. и издраскам, св.; какво/кого. Драскам по цялата повърхност. - издрасквам се/издраскам се. Покривам се с драскоти... |
| издращя - издращеш и издращиш, мин. св. издрасках и издращих, мин. прич. издраскал и издращил, св. Издраскам. |
| издребнея - издребнееш, мин. св. издребнях, мин. прич. издребнял, св. — вж. издребнявам. |
| издребнявам - издребняваш, несв. и издребнея, св. 1. Ставам дребен в постъпките, в поведението и във възгледите си. Издребняваш и сс хващаш за н... |
| издрусам - издрусаш, св. — вж. издрусвам. |
| издрусвам - издрусваш, несв. и издрусам. св.; какво. 1. Друсвам един път или всичко докрай. Из-друсах ореха. 2. Разг. Казвам нещо безцере-монн... |
| издръжка - само ед. 1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка. 2. Сума, която се дава на някого за жив... |
| издръжлив - издръжлива, издръжливо, мн. издръжливи, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация... |
| издрънкам - издрънкаш, св. — вж. издрънквам. |
| издрънквам - издрънкваш, несв. и издрънкам, св. 1. Неочаквано издавам еднократно дрънкане. Монетата издрънка в камъните. Телефонът издрънка. 2.... |
| издрънча - издрънчиш, мин. св. издрънчах, мин. прич. издрънчал, св. - вж. издрънчавам. |
| издрънчавам - издрънчаваш, несв. и издрънча, св. 1. Издавам кратко дрънчене. Ключовете издрънчаха в джоба му. 2. Прен. Разг. Какво. Удрям плесни... |
| издувам - издуваш, несв. и издуя, св.; какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух): ... |
| издумам - издумаш, св. — вж. издумвам. |
| издумвам - издумваш, несв. и издумам, св.; какво. 1. Изричам, изказвам. Издума няколко думи и спря. Издума всичко на един дъх. 2. Изричам теж... |
| издутина - мн. издутини, ж. 1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма. 2. Подутина. На чело... |
| издухам - издухаш, св. — вж. издухвам. |
| издухвам - издухваш, несв. и издухам, св.; какво. 1. С духане отстранявам, премахвам от някъде. Вятърът издуха снежинките от пътя. Издухах пр... |
| издуша - издушиш, мин. св. издуших, мин. прич. издушил, св. — вж. издушавам. |