| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| луга - само ед. 1. Отпадъчна вода при производство на сапун. 2. Солен разтвор за унищожаване на ледена кора по улици и пътища. Хвърлям лу... |
| луд - луда, лудо, мн. луди, прил. 1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен. 2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. Ти си луд, д... |
| лудетина - мн. лудетини, ж. и м. Палав, немирен, буен човек. |
| лудешки - лудешка, лудешко, мн. лудешки, прил. Който е присъщ на луд; безразсъден, необмислен. Лудешки постъпки. Лудешки смях. Лудешки бяг. |
| лудея - лудееш, мин. св. лудях, мин. прич. лудял, несв. 1. Проявявам буйност (поради раздразнителност, радост и др.). Лудея от ярост. Луде... |
| лудница - мн. лудници, ж. 1. Болница за душевноболни, луди. Отивам в лудницата. Лежа в лудницата. 2. Прен. Неразбория, безредие или голям шу... |
| лудория - мн. лудории, ж. Проява, постъпка на буйност, немирност, палавост, безразсъдство. Правя лудории. |
| лудост - лудостта, ж. 1. Състояние на човек, изгубил разсъдъка си. 2. Качество на луд. 3. Лудория. |
| лудувам - лудуваш, несв. Лудея (в 1 и 2 знач.). // същ. лудуване, ср. |
| лук - лукът, лука, само ед. м. 1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества... |
| лукав - лукава, лукаво, мн. лукави, прил. 1. Който е коварен, подъл, хитър. 2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка. 3. Който е ... |
| лукавство - само ед. 1. Коварство и хитрост. 2. Проява на лукав; лукава постъпка. 3. Добродушна хитрост, игривост. |
| лукавщина - само ед. Лукавство. |
| луканка - мн. луканки, ж. 1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси. 2. Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много... |
| луковица - мн. луковици, ж. 1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг ... |
| лукс - луксът, лукс, само ед., м. Удобства, разкош, скъпа обстановка. Живея в лукс. В дома ми цари лукс. • Категория лукс. Най-високата к... |
| луксацио - само ед. Спец. В медицината — изкълчване, изместване на става. Получава луксацио при раждането си. |
| луксозен - луксозна, луксозно, мн. луксозни, прил. 1. Който е разкошен, скъп. Луксозен апартамент. 2. Който е категория лукс. Луксозен рестор... |
| лула - мн. лули, ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн. • Една лу... |
| луличка - мн. лулички, ж. 1. Малка лула. 2. Разг. Цвете с фуниевиден цвят; нарцис и петуния. |
| лумбаго - само ед. Спец. В медицината — болки в поясната област поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб. Страдам от ... |
| лумвам - лумваш, несв. и лумна, ср. 1. За огън, пламък — избухвам изведнъж, разгарям се. Лумна голям огън. 2. Прен. За чувства — пламвам, р... |
| луминал - само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал. |
| луминатор - мн. луминатори, (два) луминатора, м. Корабно прозорче. |
| луминесценция - само ед. Спец. В електротехниката - светлинно явление при твърди, течни и газообразни вещества - излъчване на светлина от студено ... |
| лумна - лумнеш, мин. св. лумнах, мин. прич. лумнал, св. — вж. лумвам. |
| лумпен - мн. лумпени, м. Човек извън своята класа и обичайната си работа; бедняк, скитник. |
| лумпенизирам - лумпенизираш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам изхвърляне на хора от естествената им среда, класа, работа. Условията на живота ... |
| луна - само ед. 1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната св... |
| лунапарк - мн. лунапаркове, (два) лунапарка, м. Парк с игри, колички и зрелища; увеселителен парк. Ходя в лунапарк. |
| лунатизъм - само ед. Спец. В медицината — заболяване, при което болният ходи на сън и несъзнателно извършва различни действия; сомнамбулизъм. |
| лунатик - мн. лунатици, м. Човек, който страда от лунатизъм. |
| лунатичка - мн. лунатички, ж. Жена лунатик. |
| луничав - луничава, луничаво, мн. луничави, прил. Който има по кожата си много лунички. Луничаво момиче. Луничав нос. |
| луничка - мн. лунички, ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. Имам лунички. Носът е осеян с лунички. |
| лупа - мн. лупи, ж. 1. Увеличително стъкло; леща. 2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета е лупа. • Под лупа. Внимателно, придирчиво. Спе... |
| лупам - лупаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям, бия, тупам. |
| лупвам - лупваш, несв. и лупна, св. Разг. 1. Какво/ кого. Лупам веднъж или няколко пъти по веднъж. 2. Падам, тупвам на земята изведнъж. — л... |
| лупинг - мн. лупинги, (два) лупинга, м. Фигурно летене със самолет; премятане, превъртане. |
| лупна - лупнеш, мин. св. лупнах, мин. прич. лупнал, св. — вж. лупвам. |