| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| науча - научиш, мин. св. научих, мин. прич. научил, св. — вж. научавам. |
| научавам - научаваш, несв. и науча, св. 1. Какво. Уча нещо докрай, цялостно. Научих урока си. 2. Какво. Наизустявам. Днес научих две нови сти... |
| научен - научна, научно, мн. научни, прил. 1. Който е свързан с наука (в 1 знач.). 2. Който е съобразен с принципите и методите на науката.... |
| научноекспериментален - научноекспериментална, научноекспериментално, мн. научноекспериментални, прил. Който се отнася до научни експерименти. |
| научнопопулярен - научнопопулярна, научнопопулярно, мн. научнопопулярни, прил. Който се отнася до популярна наука и е достъпен за по-голям брой хора... |
| научнофантастичен - научнофантастична, научнофантастично, мн. научнофантастични, прил. Който се отнася до научна фантастика. Научнофантастичен разказ. |
| наушник - мн. наушници, (два) наушника, м. 1. Част от шапка, която закрива ушите. Шапка с наушници. 2. Самостоятелни парчета, които служат з... |
| нафора - мн. нафори, ж. 1. Осветен при литургия хляб. 2. Малки късчета от този хляб. |
| нафт - нафтът, нафта, само ед., м. Нафта. |
| нафта - само ед. Петролен продукт — жълтеникава течност, която се използва за отопление и като гориво в някои двигатели. // прил. нафтов, ... |
| нафталин - само ед. Бяло кристално вещество с остра миризма, употребявано в техниката и в бита за предпазване на вълнени изделия от молци. Др... |
| нахакан - нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена. |
| нахал - мн. нахали, м. Разг. Нахалник, безсрамник. |
| нахален - нахална, нахално, мн. нахални, прил. Който проявява безсрамие, безочливост; дързък. Такива нахални жени не бях виждала. |
| нахалник - мн. нахалници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек. |
| нахалница - мн. нахалници, ж. Жена нахалник. |
| нахалнича - нахалничиш, мин. св. нахалничих, мин. прич. нахалничил, несв. Държа се нахално. |
| нахалост - нареч. Напразно, безрезултатно, напусто. Нахалост пътувах до София — нищо не свърших пак. |
| нахалствам - нахалстваш, несв. Проявявам нахалство. |
| нахалство - мн. нахалства, ср. Нахална постъпка; наглост, дръзка самоувереност. Нечувано нахалство е да искаш постоянно пари от мене. |
| нахалствувам - нахалствуваш, несв. Нахалствам. |
| нахапвам - нахапваш, несв. и нахапя, св.; какво/ кого. 1. С хапане нарушавам целостта на нещо. Тя нахапа ябълката. 2. Хапя на много места. Ко... |
| нахапя - нахапеш, мин. св. нахапах, мин. прич. нахапал, св. — вж. нахапвам. |
| нахвърля - нахвърлиш, мин. св. нахвърлих, мин. прич. нахвърлил, св. — вж. нахвърлям. |
| нахвърлям - нахвърляш, несв. и нахвърля, св.; какво. 1. Хвърлям много неща на различни места, разхвърлям. Нахвърля дрехите си по пода. 2. Хвър... |
| нахлувам - нахлуваш, несв. и нахлуя, св. 1. За вода, въздушна струя, светлина — появявам се изведнъж, стремително. Водата нахлу в приземните ... |
| нахлузвам - нахлузваш, несв. и нахлузя, св.; какво. Разг. 1. С усилие поставям, надявам. Едвам нахлузи пръстена на ръката си. 2. Бързо обувам ... |
| нахлузя - нахлузиш, мин. св., нахлузих, мин. прич. нахлузил, св. — вж. нахлузвам. |
| нахлупвам - нахлупваш, несв. и нахлупя, св.; какво. Поставям нещо на главата си, така че почти скрива очите ми. Нахлупи каската си, за да не м... |
| нахлупя - нахлупиш, мин. св. нахлупих, мин. прич. нахлупил, св. — вж. нахлупвам. |
| нахлуя - нахлуеш, мин. св. нахлух, мин. прич. нахлул, св. — вж. нахлувам. |
| находище - мн. находища, ср. Място, където се намират полезни изкопаеми и други природни блага. Златно находище. |
| находка - мн. находки, ж. 1. Нещо намерено. Исторически находки. 2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интере... |
| находчив - находчива, находчиво, мн. находчиви, прил. Който лесно намира изход от трудно положение; съобразителен. // същ. находчивост, наход... |
| нахокам - нахокаш, св. - вж. нахоквам. |
| нахоквам - нахокваш, несв. и нахокам, св.; кого/ какво. Хокам, колкото е необходимо, доста. Нахоках го за лъжата. |
| нахранвам - нахранваш, несв. и нахраня, св.; какво/кого. Храня човек или животно до пълното им насищане. Нахраних кокошките. — нахранвам се/на... |
| нахраня - нахраниш, мин. св. нахраних, мин. прич. нахранил, св. — вж. нахранвам. |
| нахут - само ед. Вид бобово растение и неговият плод, който се пече като леблебия. |
| нахълтам - нахълташ, св. — вж. нахълтвам. |