| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| накърмям - накърмяш, несв. и накърмя, св. 1. Кого. Кърмя дете до пълното му насищане. Накърмих бебето. 2. Какво. Храня животни до насищането ... |
| накърнен - накърнена, накърнено, мн. накърнени, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство. |
| накърня - накърниш, мин. св. накърних, мин. прич. накърнил, св. — вж. накърнявам. |
| накърнявам - накърняваш, несв. и накърня, св. 1. Какво. Засягам целостта на нещо. 2. Прен. Кого. Засягам чувствата, морално-етическите качеств... |
| накърша - накършиш, мин. св. накърших, мин. прич. накършил, св. — вж. накършвам. |
| накършвам - накършваш, несв. и накърша, св.; какво. Кърша в достатъчно количество. Накършиха цъфнали клонки. |
| накъсам - накъсаш, св. — вж. накъсвам. |
| накъсвам - накъсваш, несв. и накъсам, св.; какво. 1. Късам нещо (цветя или плодове) в достатъчно количество. Накъсах цветя за мама. 2. Късам ... |
| накъсо - нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му... |
| нал - налът, нала, мн. налове, (два) нала, м. Малко желязно парче с форма на дъга, което се поставя върху подметка или ток на обувка, за... |
| налавям - налавяш, несв. и наловя, св.; какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв. — налавям се/наловя се. Само мн. Хв... |
| налагам - налагаш, несв. и наложа, св. 1. Какво. Слагам едно върху друго, накуп. Налагам туршия. Налагам баница. 2. Какво. Поставям лечебно ... |
| налазвам - налазваш, несв. и налазя, св.; какво/кого. Лазя върху нещо, полазвам. Мравките бяха налазили сладкишите. |
| налазя - налазиш, мин. св. налазих, мин. прич. налазил, св. - вж. налазвам. |
| налегна - налегнеш, мин. св. налегнах, мин. прич. налегнал, св. — вж. налягам. |
| належа се - належиш се, мин. св. належах се, мин. прич. належал се, св. — вж. належавам се. |
| належавам се - належаваш се, несв. и належа се, св. Лежа до пълно насищане. |
| належащ - належаща, належащо, мн. належащи, прил. Който е важен и изисква бързо разрешаване. Належаща задача. |
| налеп - мн. налепи, (два) налепа, м. Подобно на обрив вещество, натрупано по лигавицата на устната кухина или в гърлото. Гноен налеп. |
| налепвам - налепваш, несв. и налепя, св.: какво, върху какво/ по какво. Лепя в достатъчно количество. Налепих марките върху писмото. |
| налепя - налепиш, мин. св. налепих, мин. прич. налепил, св. — вж. налепвам. |
| налетя - налетиш, мин. св. налетях, мин. прич. налетял, св. — вж. налитам. |
| налея - налееш, мин. св. налях, мин. прич. налял, св. — вж. наливам. |
| нали - част. 1. Въпросителна частица, с която се предполага или изисква положителен отговор. Нали ще дойдеш? 2. Усилителна частица, коят... |
| наливам - наливаш, несв. и налея, св.: какво. Пълня съд с някаква течност. Наливам вино в чашите. — наливам се/налея се. 1. Пия много. Налив... |
| наливен - наливна, наливно, мн. наливни, прил. За питие — което се продава не в бутилки с фабрично определен грамаж, а в количество според ж... |
| налитам - налиташ, несв. и налетя, св. 1. Спускам се бързо върху някого или нещо. Кучетата налетяха върху ранения елен. 2. Стремя се към нещ... |
| налице - нареч. 1. В съчетание с глагола съм. Има ме в наличие, тук съм. Целият състав е налице. Доказателствата са налице. 2. При плетене ... |
| наличен - налична, налично, мн. налични, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари. |
| наличие - само ед. Пребиваване, присъствие; съществуване. |
| наличност - наличността, само ед., ж. 1. Наличие. Парите са в наличност. 2. Сбор от всичко, което е на разположение и не е изразходвано; съдър... |
| наловя - наловиш, мин. св. налових, мин. прич. наловил, св. — вж. налавям. |
| налог - мн. налози, (два) налога, м. Държавна такса, определена със закон; данък. |
| наложа - наложиш, мин. св. наложих, мин. прич. наложил, св. - вж. налагам. |
| наложителен - наложителна, наложително, мн. наложителни, прил. Който трябва да се случи, належащ, задължителен; крайно необходим. Наложителна е ... |
| наложник - мн. наложници, м. Любовник. |
| наложница - мн. наложници, ж. Любовница на властващ. |
| налудея се - налудееш се, мин. св. налудях се, мин. прич. налудял се, св. — вж. налудявам се. |
| налудничав - налудничава, налудничаво, мн. налудничави, прил. 1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек. 2. Прен. Твърде сме... |
| налудувам се - налудуваш се, св. Лудувам до пълно насищане. |