| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| глобус - мн. глобуси, (два) глобуса, м.1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство.2. Остар. Кълбовиден абажур. |
| глобя - глобиш, мин. св. глобих, мин. прич. глобил, св.— вж. глобявам. |
| глобявам - глобяваш, несв. и глобя, св.; кого/какво.Налагам глоба. Глобиха ме за превишена скорост. |
| глог - глогът, глога, мн. глогове, (два) глога, м.Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат. |
| глогина - мн. глогини, ж.1. Глог.2. Плодът на глога.// същ. умал. глогинка, мн. глогинки, ж. |
| глождя - глождиш и глождеш, мин. св. глождих, мин. прич. глождил, несв.; какво/кого.1. Остар. Причинявам физическа болка; дразня, преча.2. ... |
| глозгам - глозгаш, несв.; какво.Гриза, огризвам, ръфам със зъби нещо твърдо. Обича да глозга кокали като някое куче. |
| глория - (лат. gloria)Книж. Слава. |
| глоса - (нем. Glosse от гр. glossa 'език')1. Език. Рядко употребявана, специализирана или остаряла дума, която се налага да се о... |
| глосар - (нем. Glossar от лат. glossarium 'речник')1. Език. Притурка - тълковен речник на редки думи към книга или текст.2. Юр. С... |
| глосема - (фр. glosseme, англ. glosseme)Език. Най-малката структурна смислова единица на речта. |
| глосематика - (по гр. glossa 'език' + (мате)матика)Език. Функционална дистрибутивна езикова теория, създадена от датския езиковед L. H... |
| глума - мн. глуми, ж.Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех. |
| глумя се - глумиш се, мин. св. глумих се, мин. прич. глумил се, несв.Остар. Правя си глума с някого или нещо. |
| глупав - глупава, глупаво, мн. глупави, прил.1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.2. Кой... |
| глупак - мн. глупаци, м.Глупав (в 1 знач.) човек.// прил. глупашки, глупашка, глупашко, мн.глупашки. |
| глупачка - мн. глупачки, ж.Жена глупак. |
| глупец - мн. глупци, м.Остар. Глупак.// прил. глупешки, глупешка, глупешко, мн. глупешки. |
| глуповат - глуповата, глуповато, мн. глуповати, прил.Който е малко глупав (в 1 знач.). |
| глупост - глупостта, мн. глупости, ж.1. Само ед. Качество на глупав. Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата.2. Глупава пос... |
| глупчо - мн. глупчовци, м.За изразяване на пренебрежително или снизходително отношение към наивен, прекалено доверчив човек. Ама че си глуп... |
| глутамат - (фр. glutamate по лат. glus, glutis 'клей')Хим. Сол на глутаминовата киселина, използвана за подправка на зеленчуци в ки... |
| глутамин - (по лат. glus, glutis 'клей' + -амин)Хим. Кристалоамид. |
| глутен - (лат.gluten 'лепило')Хим. Жълтосиво хранително белтъчно вещество, което обуславя лепкавостта на тестото и е главна съста... |
| глутница - мн. глутници, ж.1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно.2. Прен. Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел ... |
| глух - глуха, глухо, мн. глухи, прил.1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/... |
| глухар - мн. глухари, (два) глухара, м.Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект. |
| глухарче - мн. глухарчета, ср.Тревисто многогодишно растение с жълти цветове и леки пухкави семена, разположени като топка на куха гола дръжк... |
| глухоням - глухоняма, глухонямо, мн. глухонеми, прил.Който е лишен от слух и от способност да говори. |
| глухота - само ед.1. Пълна или частична загуба на слуха.2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот. |
| глъбина - мн. глъбини, ж.Остар. Дълбочина, дълбина; недра. |
| глътвам - глътваш, несв. и глътна, св.; какво/кого.Гълтам изведнъж, на един път или поединично. Глътнах хапчето. Искам да глътна малко възду... |
| глътка - мн. глътки, ж.1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.2. Еднократно движение на то... |
| глътна - глътнеш, мин. св. глътнах, мин. прич. глътнал, св.— вж. глътвам. |
| глъхна - глъхнеш, мин. св. глъхнах, мин. прич. глъхнал, несв.1. Ставам по-тих, безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат... |
| глъч - глъчта, само ед., ж.Глъчка. |
| глъчка - мн. глъчки, ж.Шум от говор на много хора; врява. |
| гмеж - гмежта, само ед., ж.Пренебр. Гъмжило, тълпа, множество. |
| гмурвам - гмурваш, несв. и гмурна, св.; какво.Гмуркам изведнъж и изцяло.— гмурвам се/гмурна се. Гмуркам се изведнъж и изцяло. И той се гмурн... |
| гмурец - мн. гмурци, (два) гмуреца, м.1. Водоплаваща птица, особено по заблатените места, която ходи тромаво, лети трудно и се храни с риба... |