| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| налудявам се - налудяваш се, несв. и налудея се, св. Лудея до пълно насищане. |
| налучкам - налучкаш, св. — вж. налучквам. |
| налучквам - налучкваш, несв. и налучкам, се.; какво. Случайно, с догадки и предположения, по интуиция стигам до истината. Налучках верния път. |
| налъми - налъм, м. Дървени чехли с кожена каишка. • Когато цъфнат налъмите. Ирон. Никога. |
| налюбвам се - налюбваш се, несв. и налюбя се, св. Любя се до пълно насищане. |
| налюбувам се - налюбуваш се, св.; на кого/ на какво. Любувам се до пълно насищане на нещо. Налюбувах се на чудесния пейзаж. Не мога да и се налюб... |
| налюбя се - налюбиш се, мин. св. налюбих се, мин. прич. налюбил се, св. — вж. налюбвам се. |
| налютя - налютиш, мин. св. налютих, мин. прич. налютил, св. — вж. налютявам. |
| налютявам - налютяваш, несв. и налютя, св. 1. Какво. Правя нещо да стане лютиво, подлютявам. 2. Лютя слабо. Пиперките налютяват. — налютявам с... |
| наляво - нареч. 1. На лява страна, в лява посока. Обърна се наляво. 2. На страната на леви политически сили. • Наляво и надясно (върша нещо... |
| налягам - налягаш, несв. и налегна, св. 1. Натискам, напъвам. Налегна с рамо вратата. 2. Прен. Нападам, връхлитам, идва ми нещо до главата. ... |
| налягане - мн. налягания, ср. Силата, която действа върху някаква повърхност; натиск. Атмосферно налягане. Кръвно налягане. |
| нам - личн. мест. Остар. На нас. |
| намагнитизирам - намагнитизираш, несв. и св.; какво. Придавам магнитни свойства на нещо; магнитизирам. Намагнитизирах желязото. |
| намажа - намажеш, мин. св. намазах, мин. прич. намазал, св. — вж. намазвам. |
| намазвам - намазваш, несв. и намажа, св. 1. Какво. Покривам с мазнина или с друга течност. Намазах ръцете си с крем. 2. Жарг. Получавам облаг... |
| намаление - мн. намаления, ср. 1. Само ед. Намаляване. 2. Резултатът от това действие. Пътувам с намаление. Намаление на цените. • Използвам н... |
| намалея - намалееш, мин. св. намалях, мин. прич. намалял, св. — вж. намалявам. |
| намаля - намалиш, мин. св. намалих, мин. прич. намалил, св. — вж. намалявам. |
| намалявам - намаляваш, несв. и намалея, се. Ставам по-малоброен, по-малък, смалявам се. Намаляха книгите в библиотеката. |
| намек - мн. намеци, (два) намека, м. Дума или израз, в които се съдържа недоизказана мисъл, за която можем да се досетим; намекване, загат... |
| намеквам - намекваш, несв. и намекна, св.; на кого, за какво. Правя намек, загатвам, подхвърлям. Намекнах му за разговора ни. |
| намекна - намекнеш, мин. св. намекнах, мин. прич. намекнал, св. - вж. намеквам. |
| намерение - мн. намерения, ср. Желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни. Имам намерение да построя нова къща. |
| намеря - намериш, мин. св. намерих, мин. прич. намерил, св. — вж. намирам. |
| намеса - мн. намеси, ж. Вмешателство, участие. Ще се справим без чужда намеса. |
| намесвам - намесваш, несв. и намеся, св. 1. Кого! какво. Включвам някого или нещо в чужда работа. Намесих го в скандала. 2. Разг. Какво. Меся... |
| намествам - наместваш, несв. и наместя, св. 1. Какво. Поставям нещо на определеното му място; нагласям, натъкмявам. 2. Замествам. — намествам ... |
| наместник - мн. наместници, м. Заместник. • Архиерейски наместник. Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи. |
| наместо - предлог. Вместо. |
| наместя - наместиш, мин. св. наместих, мин. прич. наместил, св. — вж. намествам. |
| намеся - намесиш, мин. св. намесих, мин. прич. намесил, св. — вж. намесвам. |
| наметало - мн. наметала, ср. Горна дреха без ръкави; пелерина. |
| наметка - мн. наметки, ж. 1. Наметало. 2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото. |
| наметна - наметнеш, мин. св. наметнах, мин. прич. наметнал, св. — вж. намятам. |
| намигам - намигаш, несв.; на кого. Мигам с едното око, за да дам знак; смигам. |
| намигвам - намигваш, несв. и намигна, св.; на кого. Намигам еднократно или поединично. |
| намигна - намигнеш, мин. св. намигнах, мин. прич. намигнал, св. — вж. намигвам. |
| намина - наминеш, мин. св. наминах, мин. прич. наминал, св. — вж. наминавам. |
| наминавам - наминаваш, несв. и намина, св. Минавам периодично, за кратко време; спохождам, отбивам се. На връщане намина при сестра си. |