| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мушкам - мушкаш, несв. 1. Кого/какво. Бода с нещо остро. 2. Какво. Вкарвам, въвирам. Мушкам дрехите в куфара. — мушкам се. Провирам се межд... |
| мушканица - мн. мушканици, ж. Разг. Блъскане, мушкане. |
| мушкато - мн. мушката, ср. Саксийно цвете със силна миризма, подобно на здравец. |
| мушморок - мн. мушморбци, (два) мушморока, м. 1. Скрит, потаен, дребен човек. 2. Привидно скромен пробивен човек, който се завира навсякъде. |
| мушмула - мн. мушмули, ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат. |
| мушна - мушнеш, мин. св. мушнах, мин. прич. мушнал, св. — вж. мушвам. |
| мъгла - мн. мъгли, ж. 1. Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен. Есенни мъгли. 2. Прен. Нещо неясно, неразбираемо; неяс... |
| мъглив - мъглива, мъгливо, мн. мъгливи, прил. 1. Който е съпроводен от мъгла. Мъгливи есенни дни. 2. Неясен, неразбран. Мъгливи понятия. //... |
| мъгляв - мъглява, мъгляво, мн. мъгляви, прил. 1. Мъглив (във 2 знач.). 2. Неразбираем, неразгадаем, загадъчен. Мъглява мисъл. // същ. мъгля... |
| мъглявина - мн. мъглявини, ж. 1. Мъгла, мъглявост. 2. Спец. В астрономията — гъсто струпване от звезди. Мъглявината "Андромеда". |
| мъдо - мн. мъде и мъди, ср. Тестис. |
| мъдрец - мн. мъдреци, м. Човек, който притежава голяма мъдрост, знание и опит. |
| мъдрея - мъдрееш, мин. св. мъдрях, мин. прич. мъдрял, несв. Ставам мъдър. |
| мъдрост - мъдростта, мн. мъдрости, ж. 1. Само ед. Качество на мъдър. 2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие. 3. Мъдра мисъл... |
| мъдрувам - мъдруваш, несв. Мисля задълбочено, умувам. |
| мъдря се - мъдриш се, мин. св. мъдрих се, мин. прич. мъдрил се, несв. Стоя тихо, смирено, почтително. Мъдря се като млада булка. |
| мъдър - мъдра, мъдро, мн. мъдри, прил. 1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек. 2. Който се основава на голям опит; добре премисле... |
| мъж - мъжът, мъжа, мн. мъже, м. 1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже. 2. Човек от мъжки пол в зряла възраст. 3. Деец от ... |
| мъжага - мн. мъжаги, м. Силен, едър, снажен мъж. |
| мъжделея - мъжделееш, мин. св. мъжделях, мин. прич. мъжделял, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъждел... |
| мъжделив - мъжделива, мъжделиво, мн. мъжделиви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление. |
| мъждея - мъждееш, мин. св. мъждях, мин. прич. мъждял, несв. Не светя ясно, а приглушено; горя слабо. Огънят едва мъждееше в огнището. |
| мъждив - мъждива, мъждиво, мн. мъждиви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък. |
| мъждрян - мн. мъждряни, (два) мъждряна, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен. // прил. мъждрянов, мъждрянова, мъждряново, мн. м... |
| мъжествен - мъжествена, мъжествено, мн. мъжествени, прил. Който притежава или проявява мъжество. Мъжествена постъпка. // същ. мъжественост, мъ... |
| мъжество - само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението. |
| мъжец - мн. мъжци, (два) мъжеца, м. Заострен заден край на мекото небце. |
| мъжкар - мъжкарят, мъжкаря, мн. мъжкари, м. Мъжко животно; самец. |
| мъжкарана - мн. мъжкарани, ж. Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение. |
| мъжкарка - мн. мъжкарки, ж. Разг. Мъжкарана. |
| мъжки - мъжка, мъжко, мн. мъжки, прил. 1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол. 2. Присъщ на мъж. Мъжка походка. 3. Пред... |
| мъзга - само ед. 1. Сок, който тече под кората на дърветата. 2. Прен. Млада, буйна кръв. |
| мък - междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание. • Ни хък, ни мък. Нищо не казвам. |
| мъка - мн. мъки, ж. 1. Силна душевна или телесна болка; страдание. 2. Тегло, труден живот. 3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъста... |
| мъкна - мъкнеш, мин. св. мъкнах, мин. прич. мъкнал, несв. 1. Какво. Влача, тътря. 2. Нося с усилие. Мъкна куфара си. 3. Кого. Водя със себ... |
| мълва - само ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва. |
| мълвя - мълвиш, мин. св. мълвих, мчн. прич. мълвил, несв.; какво. Говоря, приказвам тихо. |
| мълком - нареч. Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред. |
| мълниеносен - мълниеносна, мълниеносно, мн. мълниеносни, прил. 1. Който носи мълнии. 2. Много бърз и страшен, стремителен. Мълниеносен удар. |
| мълния - мн. мълнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна ли... |