| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| духвам - духваш, несв. и духна, св. 1. Духам изведнъж, еднократно или поединично, на тласъци. Духна вятър. Духнах дим към компанията. 2. Ка... |
| духна - духнеш, мин. св. духнах, мин. прич. духнал, св. — вж. духвам. |
| духов - духова, духово, мн. духови, прил. • Духов музикален инструмент. Който издава звук след духане в него с уста. • Духова музика. Музи... |
| духовен - духовна, духовно, мн. духовни, прил. 1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен ... |
| духовенство - мн. духовенства, ср. Всички служители на една църква; клир. Православно духовенство. |
| духовит - духовита, духовито, мн. духовити, прил. 1. Който проявява остроумие, който е с добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовит... |
| духовник - мн. духовници, м. Църковен служител; свещенослужител. // прил. духовнически, духовническа, духовническо, мн. духовнически. |
| духом - нареч. 1. С духа си (в 1 знач.), с разума и съзнанието си, не с тялото си. Духом не съм тук. 2. По дух (във 2 знач.). Не се отпуск... |
| душ - душът, душа, мн. душове, (два) душа, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки. • Вземам душ. Къпя се с так... |
| душа - душиш, мин. св. душих, мин. прич. душил, несв. 1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша. 2. Прен. Слухтя, дебна. Той души нао... |
| душевен - душевна, душевно, мн. душевни, прил. Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. Душевно спокойствие. Душевна б... |
| душен - душна, душно, мн. душни, прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност. |
| души - само мн. След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята? |
| душман - мн. душмани, м. Разг. Душманин. |
| душманин - мн. душмани, м. Разг. Враг, неприятел. |
| дъб - дъбът, дъба, мн. дъбове, (два) дъба, м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се и... |
| дъбак - мн. дъбаци, (два) дъбака, м. Дъбова гора. |
| дъбилен - дъбилна, дъбилно, мн. дъбилни, прил. Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество. |
| дъбрава - мн. дъбрави, ж. 1. Млада гъста гора (обикн. дъбова). 2. Обикн. мн. Труднопроходима, величествена, девствена гора. |
| дъвка - мн. дъвки, ж. Подсладено и ароматизирано еластично вещество за дъвкане. |
| дъвкателен - дъвкателна, дъвкателно, мн. дъв-кателни, прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган. |
| дъвча - дъвчеш, мин. св. дъвках, мин. прич. дъвкал, несв. 1. Какво. Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикн. храна. Трудно дъвча месо. Не... |
| дъвчащ - дъвчаща, дъвчащо, мн. дъвчащи, прил. 1. Който дъвче. 2. Разг. Който може да се дъвче. Дъвчащи бонбони. |
| дъга - мн. дъги, ж. 1. Част от окръжност; заоблена крива. Чертая дъга е пергел. 2. Дъгообразен предмет. Дъгата над вратата наполовина се ... |
| дъгообразен - дъгообразна, дъгообразно, мн. дъгообразни, прил. Който е с форма на дъга (в 1 знач.). |
| дъжд - дъждът, дъжда, мн. дъждове, м. 1. Природно явление — водни капки или струи, които падат от облаците. Проливен дъжд. 2. Прен. Само ... |
| дъжделив - дъжделива, дъжделиво, мн. дъжделиви, прил. През който често пада дъжд; дъждовит, дъждовен. Дъжделив ден. |
| дъждобран - мн. дъждобрани, (два) дъждобрана, м. Вид тънка наметка, която не пропуска вода. |
| дъждовален - дъждовална, дъждовално, мн. дъждовални, прил. • Дъждовална машина/инсталация. Напоителна машина/инсталация, която разпръсква вода ... |
| дъждовен - дъждовна, дъждовно, мн. дъждовни, прил. 1. Дъждовит, дъжделив. Дъждовен период. 2. Който е от дъжд. Дъждовна вода. 3. Който носи д... |
| дъждовит - дъждовита, дъждовито, мн. дъждовити, прил. През който често или без прекъсване пада дъжд; дъжделив, дъждовен. Дъждовита утрин. |
| дъждовник - мн. дъждовници, (два) дъждовника, м. Подобно на гущер животно с тъмна кожа на жълти петна; саламандър. |
| дъждувам - дъждуваш, несв. Поливам с дъждовална инсталация. |
| дълбая - дълбаеш, мин. св. дълбах, мин. прич. дълбал, несв.; какво, в какво. 1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя. 2. Гравир... |
| дълбина - мн. дълбини, ж. Дълбочина. Морски дълбини. |
| дълбок - дълбока, дълбоко, мн. дълбоки, прил. 1. Който има голяма дълбочина (в 1 знач.). Дълбок кладенец. Дълбока дупка. Дълбока пещера. Дъ... |
| дълбокомислен - дълбокомислена, дълбокомислено, мн. дълбокомислени, прил. 1. Който е обмислен задълбочено, който има дълбок смисъл; задълбочен. Дъ... |
| дълбокомислие - само ед. Дълбокомисленост. |
| дълбочина - мн. дълбочини, ж. 1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по верти-кала и о... |
| дълг - дългът, дълга, мн. дългове, (два) дълга, м. 1. Само ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на... |