| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| жезъл - мн. жезли, (два) жезъла, м. Украсена тояга - символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл. |
| желан - желана, желано, мн. желани, прил. 1. Който силно се желае, очаква; любим. Желан гост. Желан ден. 2. Който трябва да стане; търсен,... |
| желание - мн. желания, ср. 1. Вътрешен стремеж към осъществяване на нещо. Желание за работа. Желание за живот. 2. Полово влечение, страст. 3... |
| желателен - желателна, желателно, мн. желателни, прил. Който се желае да стане; желан. |
| желателно - нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно с да не закъснявате. |
| желатин - само ед. Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто ... |
| желатинизирам - желатинизираш, несв. и се.; какво. Превръщам колоиден разтвор в желатин. — желатинизирам се. Превръщам се в желатин. |
| желая - желаеш, мин. св. желах, мин. прич. желал, несв. 1. Какво. Изпитвам желание; искам. Желал да направя нещо сериозно. 2. Кого. Изпитв... |
| желе - само ед. 1. Пихтиеста маса, получена след охлаждане на гъста отвара от животински кости и др. 2. Сгъстена и подсладена отвара от п... |
| железар - железарят, железаря, мн. железари, м. Занаятчия, който изработва или поправя железни изделия. Железарят цял ден чукаше. |
| железария - само ед. Много железни предмети или железни части заедно. Работилницата беше пълна с железария. Едра железария. Дребна железария. |
| железарски - железарска, железарско, мн. железарски, прил. Който се отнасяло железар или до железария. Железарски изделия. |
| железарство - само ед. Занаят на железар. |
| железен - желязна, желязно, мн. железни, прил. 1. Който е направен от желязо. Железен прът. Желязна ос. 2. Който съдържа желязо. Желязна руд... |
| железница - мн. железници, ж. 1. Остар. Релсов път, по който се движат влакове. Тогава прокараха железницата. 2. Остар. Влак. 3. Само мн. Ведо... |
| железничар - железничарят, железничаря, мн. железничари, м. Служител или работник в железопътния транспорт. // прил. железничарски, железничарс... |
| железничарка - мн. железничарки, ж. Жена железничар. |
| железничарство - само ед. Работа, професия на железничар. |
| железо- - Първа съставна част на сложни думи със значение; 1. Който е свързан с желязо: железобетон, железодобив. 2. Който е свързан транспо... |
| железобетон - само ед. Строителен материал - бетон с желязна арматура. // прил. железобетонен, железобетонна, железобетонно, мн. железобетонни. |
| железодобивен - железодобивна, железодобивно, мн. железодобивни, прил. Който се отнася до добиване на желязо. Железодобивна промишленост. |
| железопътен - железопътна, железопътно, мн. железопътни, прил. Който се отнася до железен път или до железници. Железопътна станция. Железопътно... |
| желирам - желираш, несв. и св. 1. Какво. Покривам, обикн. сладкиш, с желе. Желирам торта. 2. Правя на желе. Ще желирам един компот. — желира... |
| желиран - желирана, желирано, мн. желирани. прил. 1. Покрит с желе или приготвен в желе. Желирано месо. 2. Превърнат в желе. Желиран бульон. |
| желъд - мн. желъди, (два) желъда, м. Жълъд. |
| желязо - мн. железа, ср. 1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със среб-ристобял цвят, от който се получават чугун и стом... |
| жена - мн. жени, ж. 1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената. 2. Омъжено лице от този пол... |
| женен - женена, женено, мн. женени, прил. 1. Който е встъпил в брак. Женен е два пъти. 2. Който живее в съпружески връзки. Аз съм женен чо... |
| женитба - мн. женитби, ж. Встъпване в брак, женене. Имал е две женитби. // прил. женитбен, женитбена, женитбено, мн. женитбени. |
| жених - мн. женихи, м. 1. Кандидат за женитба. 2. Младоженец. |
| женица - мн. женици, ж. Дребна, слаба жена (в 1 знач.). |
| женичка - мн. женички, ж. Хубава, добра жена; любима жена. |
| женище - мн. женища, ср. 1. Едра, снажна или дебела жена (в 1 знач.). 2. Лоша, свадлива жена (в 1 знач.). |
| женкар - женкарят, женкаря, мн. женкари, м. Мъж. който обича да задиря жени и има много любовни връзки едновременно. Най-големият женкар в ... |
| женолюбец - мн. женолюбци, м. Мъж, който има слабост към жените; женкар. |
| женомразец - мн. женомразци, м. Мъж, който мрази жените. |
| женоря - само мн. Разг. Пренебр. Много жени, обикн. събрани на едно място. |
| женски - женска, женско, мн. женски, прил. 1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.... |
| женствен - женствена, женствено, мн. женствени, прил. 1. За жена — който притежава изящество, нежност, грациозност. Женствени форми. Женствен... |
| женчо - мн. женчовци, м. Пренебр. Мъж, който обича да общува с жени, да се бърка в женски работи или да върши такива работи. Голям женчо е... |