| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| злост - злостта, само ед., ж. Злоба, омраза. Изсипа върху него цялата си злост. // прил. злостен, злостна, злостно, мн. злостни. |
| злосторник - мн. злосторници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи. |
| злосторница - мн. злосторници, ж. Жена злосторник. |
| злосторнича - злосторничиш, мин. св. злосторничих, мин. прич. злосторничил, несв. Върша злосторничества. |
| злосторничество - мн. злосторничества, ср. 1. Пакост, злочинство. 2. Само ед. Злосторничене. |
| злотворство - мн. злотворства, ср. Злосторничество. |
| злоумишлен - злоумишлена, злоумишлено, мн. злоумишлени, прил. Който е замислен предварително като зло; злонамерен. Злоумишлено убийство. // нар... |
| злоупотреба - мн. злоупотреби, ж. 1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг. 2. Възползване от обществе... |
| злоупотребя - злоупотребиш, мин. св. злоупотребих, мин. прич. злоупотребил, св. — вж. злоупотребявам. |
| злоупотребявам - злоупотребяваш, несв. и злоупотребя, св.; с какво. Върша злоупотреби. Злоупотреби с парите на фирмата. |
| злочест - злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. ... |
| злочестина - мн. злочестини, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие. |
| злочестя - злочестиш, мин. св. злочестих, мин. прич. злочестил, несв. Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам. |
| злочинствам - злочинстваш, несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение. |
| злочинство - мн. злочинства, ср. Злосторничество, пакостене. |
| злочинствувам - злочинствуваш, несв. Злочинствам. |
| злощастен - злощастна, злощастно, мн. злощастни, прил. Остар. Нещастен |
| злощастие - мн. злощастия, ср. Остар. Нещастие, бедствие. |
| злояд - злояда, злоядо, мн. злояди, прил. Който яде малко и не всяка храна. Злоядо дете. |
| злъч - злъчта, само ед., ж. Разг. Жлъч. |
| злъчен - злъчна, злъчно, мн. злъчни, прил. Разг. Жлъчен. |
| злъчка - мн. злъчки, ж. Жлъчка. |
| змей - змеят, змея, мн. змейове, (два) змея, м. В митологията — многоглаво, крилато същество с люспесто тяло, подобно на голяма змия. Зме... |
| змейски - змейска, змейско, мн. змейски, прил. Който се отнася до змей или принадлежи на змей. Змейска опашка. Змейска пещера. |
| змиевиден - змиевидна, змиевидно, мн. змиевидни, прил. Който по вид наподобява змия. |
| змиеобразен - змиеобразна, змиеобразно, мн. змиеобразни, прил. Змиевиден. // нареч. змиеобразно. Движи се змиеобразно. |
| змиеукротител - змиеукротителят, змиеукротителя, мн. змиеукротители, м. Човек, който дресира и показва публично змии. |
| змийски - змийска, змийско, мн. змийски, прил. 1. Който е от змия или принадлежи на змия. Змийска отрова. Змийска опашка. 2. Който се отнася... |
| змийче - мн. змийчета, ср. Малка змия. |
| змиорка - мн. змиорки, ж. 1. Вид морско-речна риба със змиевидно тяло без люспи и с вкусно месо. 2. Прен. Разг. Жена с висока и тънка фигура... |
| змия - мн. змии, ж. 1. Влечуго с дълго и тънко люспесто тяло, извиващо се при придвижване. Ухапа го отровна змия. 2. Прен. Зъл, коварен ч... |
| змияр - мн. змияри, м. 1. Човек, който отглежда змии. 2. Орел, който се храни със змии. |
| змиярник - мн. змиярници, м. 1. Място, където се въдят или отглеждат змии. Това голо място е истински змиярник. 2. Прен. Студено, мрачно мяст... |
| знаен - знайна, знайно, мн. знайни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край. |
| знак - знакът, знака, мн. знаци и знакове, (два) знака, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явлен... |
| знаме - мн. знамена, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, органи... |
| знаменател - знаменателят, знаменателя, мн. знаменатели, (два) знаменателя, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб. • Привеждам под об... |
| знаменателен - знаменателна, знаменателно, мн. знаменателни, прил. 1. Който показва нещо, означава нещо; важен. Знаменателен ден. 2. Който може д... |
| знамение - мн. знамения, ср. Необикновено природно явление или случка, тълкувани като знак за значимо събитие; поличба. |
| знаменит - знаменита, знаменито, мн. знаменити, прил. 1. Който е изключително известен, прославен с нещо. Знаменит учен. Знаменит певец. 2. К... |