| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| надхитрявам - надхитряваш, несв. и надхитря, св.; кого. Излизам по-хитър от някого. Тя надхитри приятелките си. |
| надхитрям - надхитряш, несв. Надхитрявам. |
| надценка - мн. надценки, ж. Добавка към цена. Стоките в магазина са с надценка. |
| надценя - надцениш, мин. св. надцених, мин. прич. надценил, св. — вж. надценявам. |
| надценявам - надценяваш, несв. и надценя, св.; кого/ какво. Смятам за по-скъп, за по-ценен, отколкото е; давам по-висока цена или по-голямо зна... |
| надчета - надчетеш, мин. св. надчетох, мин. прич. надчел, св. — вж. надчитам. |
| надчитам - надчиташ, несв. и надчета, св.; кого. Чета по-добре или повече от някого. |
| надълбоко - нареч. 1. На голяма дълбочина, в дълбоко място. Надълбоко в морето живеят интересни риби. 2. Задълбочено. Навлязъл е надълбоко в п... |
| надълго - нареч. 1. Пространно, с много подробности. Разказва надълго за пътешествията си. 2. На голяма дължина. • Надълго и нашироко. Много... |
| надъхам - надъхаш, св. — вж. надъхвам. |
| надъхвам - надъхваш, несв. и надъхам, св. 1. Какво. Дъхам върху нещо. 2. Прен. Кого. Внушавам, настройвам, влияя, подстрекавам. |
| надявам - надяваш, несв. и надяна, св.; какво. Разг. 1. Набождам, промушвам, слагам. Надявам пръстена върху ръката и. 2. Обличам или обувам.... |
| надявам се - надяваш се, несв. 1. Имам надежда, че нещо ще стане. Надявам се да се срещнем пак. 2. На кого. Разчитам на някого, осланям се, упо... |
| надяждам - надяждаш, несв. и надям, св.; кого. Ям повече или по-бързо от някого. |
| надялкам - надялкаш, св. — вж. надялквам. |
| надялквам - надялкваш, несв. и надялкам, св.; какво. 1. Дялкам определено количество от нещо. 2. Дялкам на много места. Надялка дървото с ножч... |
| надям - надядеш, мин. св. надядох, мин. прич. надял, св. — вж. надяждам. |
| надяна - наденеш, мин. св. надянах, мин. прич. надянал, св. — вж. надявам. |
| надясно - нареч. 1. В посока на дясната страна. Завивам надясно. 2. На страната на десните политически сили. • Наляво и надясно. На всички с... |
| наедно - нареч. Заедно, вкупом, на едно място. |
| наедрея - наедрееш, мин. св. наедрях, мин. прич. наедрял, св. — вж. наедрявам. |
| наедрявам - наедряваш, несв. и наедрея, св. Ставам по-едър, нараствам, увеличавам се. През последните дни от бременността си тя много наедря. |
| наежа - наежиш, мин. св. наежих, мин. прич. наежил, св. — вж. наежвам. |
| наежвам - наежваш, несв. и наежа, св. 1. Правя козината или перушината да настръхне. 2. Прен. Диал. Насъсквам. — наежвам се/ наежа се. 1. Пр... |
| наелектризирам - наелектризираш, несв. и св. 1. Предавам на някакво тяло електричество. 2. Прен. Създавам напрегнатост; настройвам, възбуждам. |
| наем - само ед. Заплащане за временно ползване на нещо. Месечен наем за квартира. • Нося душа под наем. Много съм слаб, много съм болен. |
| наема - наемеш, мин. св. наех, мин. прич. наел, св. — вж. наемам. |
| наемам - наемаш, несв. и наема, св. 1. Какво. Вземам под наем. Наех хубав апартамент. 2. Кого. Възлагам временна работа. Наех двама работни... |
| наемател - наемателят, наемателя, мн. наематели, м. 1. Лице, което наема нещо. 2. Лице, което живее под наем; квартирант. |
| наемателка - мн. наемателки, ж. Жена наемател. |
| наемен - наемна, наемно, мн. наемни, прил. 1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа. Наемен войник. Наемен убие... |
| наемник - мн. наемници, м. 1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане. 2. Прен. Лице, което служи на чужди интерес... |
| наесен - нареч. През следващата есен; когато дойде есента. Наесен ще бъде ученик в първи клас. |
| нает - наета, наето, мн. наети, прил. Който е взет под наем. Нает апартамент. |
| нажабурвам се - нажабурваш се, несв. и нажабуря се, св. Напълвам устата си с вода или друга течност, която движа, за да плакне вътрешността. |
| нажабуря се - нажабуриш се, мин. св. нажабурих се, мин. прич. нажабурил се, св. — вж. нажабурвам се. |
| нажалвам се - нажалваш се, несв. и нажаля се, св. Жаля много. |
| нажаля - нажалиш, мин. св. нажалих, мин. прич. нажалил, св. — вж. нажалявам. |
| нажаля се - нажалиш се, мин. св. нажалих се, мин. прич. нажалил се, св. — вж. нажалвам се. |
| нажалявам - нажаляваш, несв. и нажаля, св.; кого. Правя някого да стане жален; натъжавам. Песента го нажали. — нажалявам се/нажаля се. Ставам... |