| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| голф - голфът, голфа, само ед., м.Спец. Спортна игра на открито за двама души или двойки, при която малка топка се удря със специални тоя... |
| голям - голяма, голямо, мн. големи, прил.1. Значителен по размери, по сила. Голяма чанта. Голяма радост.2. Значителен по количество и брой... |
| гонг - гонгът, гонга, мн. гонгове, (два) гонга, м.1. Ударен музикален инструмент във вид на метален диск, който се удря с дървен чук.2. К... |
| гондола - мн. гондоли, ж.1. Венецианска плоскодънна лодка с издигната предна част, която се управлява с едно гребло.2. Спец. Саморазтоварващ... |
| гондолиер - мн. гондолиери, м.Лодкар на гондола (в 1 знач.). |
| гонение - мн. гонения, ср Преследване, тормоз. Подлагам на гонение. |
| гоненица - мн. гоненици, ж.Детска игра, в която един гони останалите с цел да хване някого от тях. Играем на гоненица. |
| гонитба - само ед.1. Гонене, тичане след някого или нещо.2. Преследване на някого, потискане, тормозене; гонение.3. Прен. Стремеж за постига... |
| гонка - мн. гонки, ж.1. Бързо преследване на дивеч при ловуване.2. Спец. При някои спортни състезания (езда, воден спорт) — цикъл от състе... |
| гонокок - (нлат. gonococcus по гр. gonos 'семе' + kokkos 'зрънце')Мед. Микроб, причинител на гонореята. |
| гонорея - само ед.Спец. В медицината — венерическата болест трипер. |
| гонче - мн. гончета, ср.Ловно куче на зайци. |
| гоня - гониш, мин. св. гоних, мин. прич. гонил, несв.1. Кого/какво. Тичам, за да настигна или уловя. Кучето гони котката.2. Кого/какво. П... |
| гора - мн. гори, ж.1. Множество дървета, които растат на голяма площ. Отивам в гората. Минавам през гората. Гъста гора. Борова гора.2. Ди... |
| Горгона - (гр. Gorgon no gorges 'ужасен')1. Мит. Всяка от трите сестри - крилати чудовища с коси от змии и вкаменяващ поглед.2. Пр... |
| горд - горда, гордо, мн. горди, прил.1. Който има чувство за собствено достойнство и осъзнава своето превъзходство. Горд човек.2. Който и... |
| горделив - горделива, горделиво, мн. горделиви, прил.Надменен, високомерен, надут, важен. Горделива жена. Горделив поглед.// същ. горделивост... |
| горделивец - мн. горделивци, м.Горделив човек. |
| гордея се - гордееш се, мин. св. гордях се, мин. прич. гордял се, несв.Горд съм, чувствам се горд (в 3 и 4 знач.). Гордея се с тебе. Много се ... |
| Гордиев - (по гр. собств. Gordios I, фригийски цар)В съчет. гордиев възел:а) (мит.) много сложен възел, с който цар Гордий завързвал ярема к... |
| горе - нареч.1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!... |
| горе-долу - нареч.Разг. Приблизително, почти, около.— Готов ли си за изпита?— Горе-долу. |
| горен - горна, горно, мн. горни, прил.1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж.2. Който е на по-високо място в служебната йерар... |
| горест - горестта, само ед., ж.Печал, мъка, скръб.// прил. горестен, горестна, горестно, мн. горестни. |
| горещ - гореща, горещо, мн. горещи, прил.1. Който има висока температура. Горещо мляко. Горещ ден. Горещо време.2. Прен. Пламенен, страсте... |
| горещина - мн. горещини, ж.1. Само ед. Висока температура, силна топлина. Как стоиш в тая горещина?2. Горещо време, жега, зной. Големи горещи... |
| горещя се - горешиш се, мин. св. горещих се, мин. прич. горещил се, несв.Паля се, вълнувам се, говоря разпалено. По-спокойно, не се горещи тол... |
| гориво - мн. горива, ср.Материали и вещества за отопление или като източник на енергия — за привеждане на мотор в движение.// прил. горивен... |
| горила - мн. горили, ж.Едра човекоподобна маймуна, която живее в Централна Африка. |
| горист - гориста, гористо, мн. гористи, прил.Който е покрит с гора. Гориста местност. |
| горкана - мн. горкани, ж.Разг. Жена за окайване, за съжаление. |
| горко - нареч.• Горко ми (ти, му, и, ни, ви, им).За израз на съчувствие, съжаление, окайване. Ох, горко ми! |
| горнило - мн. горнила, ср.1. Грънчарска или рударска пещ.2. Прен. Само ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната. |
| горница - мн. горници, ж.1. Горната част на нещо; горнище.2. Парична сума, която е свръх дадена или определена. |
| горнище - мн. горнища, ср.1. Горна част на дреха, която се състои от две части.2. Горно място. |
| горняк - само ед.Вятър откъм планината, от север. Духна горнякът. |
| горолом - само ед.Диал. Силен, унищожителен вятър, който ломи, чупи дърветата.// прил. гороломен, гороломна, гороломно, мн. гороломни. |
| гороцвет - мн. гороцвети, (два) гороцвета, м.Диал. Общо название на някои горски цветя: момина сълза, иглика. |
| горски - горският, горския, мн. горски, м.Разг. Длъжностно лице - пазач на гора. |
| горун - мн. горуни, (два) горуна, м.Вид планински дъб. |