| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| драсна - драснеш, мин. св. драснах, мин. прич. драснал, св. — вж. драсвам. |
| драстичен - драстична, драстично, мн. драстични, прил. 1. Груб, невъздържан, необуздан. Драстични мерки. Драстичен език. 2. Който прави неприя... |
| дращя - дращеш и дращиш, мин. св. драсках, дращих, мин. прич. драскал, дращил, несв. 1. Драскам. 2. Разг. За звук — дразня слуха със своят... |
| дреб - дребта, само ед., ж. Дребни остатъци, отпадъци след развлачване на лен, вълна, памук и др |
| дребен - дребна, дребно, мн. дребни, прил. 1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек. 2. Разг. Който е малък по възраст. Дреб... |
| дребнав - дребнава, дребнаво, мн. дребнави, прил. 1. Който придава голямо значение на дреболии; тесногръд, ограничен. Дребнав човек. Дребнав... |
| дреболия - мн. дреболии, ж. 1. Нещо незначително, несъществено, малко. В чекмеджето имаше всякакви дреболии. Този успех е дреболия в сравнени... |
| дребосък - мн. дребосъци, м. Дребен (в 1, 2 и 4 знач.) човек. Ей, дребосък! В културата той е дребосък. |
| древен - древна, древно, мн. древни, прил. Който се отнася към древността; старинен. Древни хора. Древна история. Древна мъдрост. |
| древност - древността, само ед., ж. Далечно минало. |
| дрезгав - дрезгава, дрезгаво, мн. дрезгави, прил. Който издава неясен, хриплив звук. Дрезгав глас. Дрезгав кларинет. // същ. дрезгавост, дре... |
| дрезина - мн. дрезини, ж. Вагонетка, която се движи по релси механично или с мотор и с която се прекарват хора и материали (обикн. на близки... |
| дрейф - дрейфът, дрейфа, само ед., м. Ненасочено движение на плаващо тяло според посоката на вятъра или течението. Кораб на дрейф. |
| дрелка - мн. дрелки, ж. Вид инструмент, ръчен или електрически, за пробиване на дупки. |
| дремвам - дремваш, несв. Дрямвам. |
| дремна - дремнеш, мин. св. дремнах, мин. прич. дремнал, св. — вж. дрямвам. |
| дремя - дремеш, мин. св. дрямах и дремах, мин. прич. дрямал и дремал, несв. 1. Намирам се в полусънно състояние, спя леко, за кратко време... |
| дренаж - обикн. ед. Спец. 1. В строителството — съоръжение за отводняване, за регулиране на подпочвени води. 2. В медицината — изтегляне на... |
| дресирам - дресираш, несв. и св. 1. Какво. Обучавам животно да изпълнява заповеди. 2. Прен. Разг. Кого. Насаждам навици според своята воля. Т... |
| дресировач - мн. дресировачи, м. Дресьор. |
| дресировка - само ед. Дресура. |
| дресура - само ед. 1. Дресиране. 2. Цирков номер с дресирани животни. |
| дресьор - мн. дресьори, м. Лице, което дресира животни. |
| дреха - мн. дрехи, ж. 1. Ушита от плат или от кожа вещ, която служи за обличане; облекло. Облечи си дрехите, да не стоиш гол. 2. Разг. Сам... |
| дрешник - мн. дрешници, (два) дрешника, м. Помещение, място, където се пазят дрехи (стенен гардероб, килер или долап вкъщи). |
| дриблирам - дриблираш, несв. и св. Спец. В спортни игри — правя дрибъл. |
| дрибъл - само ед. Спец. В спортни игри — продължителна игра с топката от един играч, който чрез специални движения не позволява на противни... |
| дрипа - мн. дрипи, ж. 1. Откъсната част, парче от дреха; парцал. 2. Разкъсана, изпокъсана дреха. 3. Прен. Отпаднал, отпуснат човек. 4. Пре... |
| дрипав - дрипава, дрипаво, мн. дрипави, прил. 1. Който е в дрипи. Дрипав човек. 2. Който е на дрипи. Дрипава дреха. Дрипаво облекло. |
| дрипльо - мн. дрипльовци, м. Разг. Пренебр. 1. Човек в дрипави дрехи. 2. Прен. Бедняк. |
| дрискам - дрискаш, несв. Разг. За човек или животно — често, на пристъпи, тласъци изхвърлям редки изпражнения. |
| дрисък - само ед. 1. Разг. Разстройство на стомашно-чревния тракт, при което се дриска; диария. 2. Прен. Грубо. Заядлив, дребнав човек. |
| дроб - дробът, дроба, мн. дробове, (два) дроба, м. Вътрешен орган у човек или животно. • Бял дроб и бели дробове. Вътрешен дихателен орга... |
| дроб-сърма - само ед. Печено ястие от агнешки дреболии и ориз. |
| дробилка - мн. дробилки, ж. Машина за дробене. |
| дробя - дробиш, мин. св. дробих, мин. прич. дробил, несв.; какво. 1. Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна форма). Дробя ... |
| дрога - мн. дроги, ж. 1. Спец. Изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик. 2. Наркотик. |
| дрогерия - мн. дрогерии, ж. Истор. В близкото минало - магазин, в който са се продавали различни дребни стоки за бита и лекарства без рецепта... |
| дрогирам - дрогираш, несв. и св.; кого. Давам наркотик или друго упойващо средство. — дрогирам се. Приемам наркотик или друго упойващо средст... |
| дрожди - само мн. Едноклетъчни микроорганизми, които предизвикват ферментация на захарите. |