буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
къкря - къкриш, мин. св. къкрих, мин. прич. къкрил, несв. Като вря слабо, издавам характерен шум. Сега яденето трябва само да къкри. // съ... |
кълбест - кълбеста, кълбесто, мн. кълбести, прил. Който има форма, подобна на кълбо. Кълбест дим. Кълбест облак. |
кълбо - кълба и кълбета, ср. 1. Спец. В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра и; сфера. Обем... |
кълбовиден - кълбовидна, кълбовидно, мн. кълбовидни, прил. Който прилича по форма на кълбо. Кълбовиден купол. • Кълбовидна мълния. Мълния, коят... |
кълва - кълвеш, мин. св. кълвах, мин. прич. кълвал, несв. 1. За птици — поемам храна с човката си. Пилетата кълват царевица. 2. Кого/какво... |
кълвач - мн. кълвачи, (два) кълвача, м. 1. Горска птица с голяма човка, която яде насекоми от кората на дърветата. 2. Прен. Разг. Зубрач. |
кълка - мн. кълки, ж. Разг. Част от крака — между тялото и коляното; бедро. Пилешка кълка. |
кълн - кълнът, кълна, мн. кълнове, (два) кълна, м. 1. Израстък, който излиза от семе при прорастване. 2. Прен. Обикн. мн. Зачатъци, зараж... |
кълна - кълнеш, мин. св. клех и кълнах, мин. прич. клел и кълнал, несв.; кого/какво. Изричам проклятия. Кълна враговете си. Кълна лошото в... |
кълня - кълниш, мин. св. кълних, мин. прич. кълнил, несв. 1. За зърно, семе — пускам кълнове, прораствам. Пшеницата вече кълни. 2. Прен. З... |
кълцам - кълцаш, несв.; какво. Реша с остър и тежък предмет нещо на малки парчета или на кайма. Кълцам месо на кайма. Кълцам зеле. |
кълча - кълчиш, мин. св. кълчих, мин. прич. кълчил, несв.; какво. Разг. Извивам, кърша ръцете си под влияние на силно чувство. Кълчи ръце ... |
кълчища - само мн. Конопени влакна. • Заплел се като пате в кълчища. Разг. Обърквам се много. На изпита се заплете като пате в кълчища. |
към - предлог. 1. Означава, че движението е отправено в някаква посока. Вървя към пощата. Пътувам към университета. 2. При абстрактни съ... |
къмпинг - мн. къмпинги, (два) къмпинга, м. Кампинг. |
къмто - предлог. Остар. Към. |
къна - само ед. Вид растителна кафявочервена боя за коса (и за нокти при някои народи). |
кънки - кънка, ж. 1. Метални приспособления за плъзгане по лед, прикрепени към специални обувки. Пързалям се с кънки. 2. Железни куки за и... |
къносам - къносаш, св. — вж. къносвам. |
къносвам - къносваш, несв. и къносам, св.; какво. Боядисвам с къна. Къносвам си косата всеки месец. // прил. къносан, къносана, къносано, мн.... |
кънтри- - Първа съставна част на сложни думи със значение народен (стил), напр. кънтримузика, кънтрипевец, кънтристил. |
кънтримузика - само ед. Американска народна музика или нейна стилизирана форма за китара, банджо и други струнни инструменти. |
кънтя - кънтиш, мин. св. кънтях, мин. прич. кънтял, несв. За звук, песен — еча. отеквам, разнасям се в пространството. Ударите кънтят. Стъ... |
къпалня - мн. къпални, ж. Помещение за къпане, баня с душ, обикн. към стадион, плаж. |
къпина - мн. къпини, ж. Бодлив храст с дребни черни плодове на зрънца, както и самият плод. Бера къпини. // прил. къпинов, къпинова, къпино... |
къпя - къпеш, мин. св. къпах, мин. прич. къпал, несв. 1. Кого/какво. Измивам тялото на човек или животно, като го потапям или обливам. Къ... |
кър - кърът, къра, мн. кърища, (два) къра, м. Разг. Ниви, ливади; поле. Ходя по къра. Работя на къра. // прил. кърски, кърска, кърско, м... |
кървав - кървава, кърваво, мн. кървави, прил. 1. Който е изцапан с кръв; окървавен. Кървава риза. Кървава рана. 2. В който има кръв; примес... |
кървавица - само ед. Бахур. |
кървавя - кървавиш, мин. св. кървавих, мин. прич. кървавил, несв.; какво. Цапам с кръв. — кървавя се. Цапам се с кръв. |
кървя - кървиш, мин. св. кървих, мин. прич. кървил, несв. За рана — изпускам кръв. // същ. кървене, ср. • Кърви ми сърцето/душата. Облива ... |
къри - само ед. Прахообразна смес от люти индийски подправки, а също ястие с такива подправки. |
къркам - къркаш, мин. св. кърках, мин. прич. къркал, несв. 1. За птица, жаба — издавам гърлен звук. Кокошките къркат от страх. 2. Прен. Пре... |
къркоря - къркориш, мин. св. къркорих, мин. прич. къркорил, несв. За празни черва на гладно - издавам характерни звуци. |
кърлеж - мн. кърлежи, (два) кърлежа, м. 1. Паякообразен паразит, който се впива с хоботче в кожата на човек или животно и смуче кръв. 2. Пр... |
кърма - само ед. 1. Остар. Храна за добитък — трици, семена; кърмило. 2. Майчино мляко. Майката няма достатъчно кърма и бебето е гладно. |
кърмаче - мн. кърмачета, ср. Дете, което суче мляко. Детето е още кърмаче. |
кърмачка - мн. кърмачки, ж. Жена. която кърми. Кърмачките трябва да имат специален режим на живот. |
кърмило - само ед. Кърма (в 1 знач.). |
кърмчия - мн. кърмчии, м. Кормчия. |