| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възмутя - възмутиш, мин. се. възмутих, мин. прич. възмутил, св.— еж. възмущавам. |
| възмущавам - възмущаваш, несв. и възмутя, св.; кого.Предизвиквам възмущение. Той ме възмущава.- възмущавам се/възмутя се.Изпитвам възмущение. |
| възмущение - само ед.Силно раздразнение, негодувание, гняв. С възмущение. |
| възмъжавам - възмъжаваш, несв. и възмъжея, св.1. Укрепвам физически, ставам зрял мъж.2. Прен. Калявам се, ставам силен по дух. |
| възмъжея - възмъжееш, мин. св. възмъжах, мин. прич. възмъжал, св.— вж. възмъжавам. |
| възнаградя - възнаградиш, мин. св. възнаградих, мин. прич. възнаградил, св.— вж. възнаграждавам. |
| възнаграждавам - възнаграждаваш, несв. и възнаградя, св.; кого.Отплащам се за извършена работа или за услуга с пари, с предмет и др. |
| възнаграждение - мн. възнаграждения, ср.Заплатена сума пари срещу извършена работа. Месечно възнаграждение. |
| възнак - нареч.По гръб, нагоре с лицето. |
| възнамерявам - възнамеряваш, несв.Имам намерение; мисля, замислям, обмислям. Какво възнамеряваш да направиш? |
| възнегодувам - възнегодуваш, св.Започвам да негодувам открито. |
| възниквам - възникваш, несв. и възникна, св.; какво.Появявам се, зараждам се, образувам се. Възникнаха някои трудности. Постоянно възникват ко... |
| възникна - възникнеш, мин. св. възникнах, мин.прич. възникнал, св.— вж. възниквам. |
| възобновя - възобновиш, мин. св. възобнових, мин. прич. възобновил, св.— вж. възобновявам. |
| възобновявам - възобновяваш, несв. и възобновя.1. Почвам отново. Възобновиха атаките.2. Ремонтирам, обновявам, привеждам в предишното състояние. |
| възпаление - само ед.Спец. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. Възпаление на очите.// прил. ... |
| възпея - възпееш, мин. св. възпях, мин. прич. възпял, св.— вж. възпявам. |
| възпирам - възпираш, несв. и възпра, св.1. Остар. Кого/какво. Спирам, задържам.2. Кого. Уговарям да не извърши, попречвам. Не мога повече да ... |
| възпитавам - възпитаваш, несв. и възпитам, св.1. Кого/какво. Системно въздействам, влияя, за да формирам нечии характер. Мислех си, че съм успя... |
| възпитам - възпиташ, св.— вж. възпитавам. |
| възпитание - само ед.1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.2. Навици з... |
| възпитаник - мн. възпитаници, м.1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.2. Лице, което е получило или полу... |
| възпитател - възпитателят, възпитателя, мн. възпитатели, м.1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. Не ставам за възпитател.2. Лиц... |
| възпитателка - мн. възпитателки, ж.Жена възпитател. |
| възпламеня - възпламениш, мин. св. възпламених, мин. прич. възпламенил, св.— вж. възпламенявам. |
| възпламенявам - възпламеняваш, несв. и възпламеня, св.1. Какво. Правя да пламне, запалвам.2. Прен. Кого/какво. Въодушевявам, възбуждам, ентусиазир... |
| възползвам се - възползваш се, несв. и св.; от какво.1. Извличам полза, облага. Той се възползва от моето отсъствие, за да настрои хората срещу ме... |
| възползувам се - възползуваш се, несв. и св.Възползвам се. |
| възпоменание - мн. възпоменания, ср.Възпоминание.// прил. възпоменателен, възпоменателна, възпоменателно, мн. възпоменателни. |
| възпоминание - мн. възпоминания, ср.Следа, запазена в паметта; спомен.// прил. възпоминателен, възпоминателна, възпоминателно, мн. възпоминателни... |
| възпра - възпреш, мин. св. възпрях, мин. прич. възпрял, св.— вж. възпирам. |
| възправя - възправиш, мин. св. възправих, мин. прич. възправил, св. - вж. възправям. |
| възправям - възправяш, несв. и възправя, св.; какво.1. Поставям да стои прав; изправям.2. Издигам високо нагоре. Планината възправя снага.— въ... |
| възпрепятствам - възпрепятстваш, несв. и св.;кого/какво. Преча, попречвам, спъвам. Това възпрепятства развитието на растенията. Бях възпрепятстван. |
| възпрепятствувам - възпрепятствуваш, несв. и св.Възпрепятствам. |
| възприема - възприемеш, мин. св. възприех, мин. прич. възприел, св.— вж. възприемам. |
| възприемам - възприемаш, несв. и възприема, св.1. Какво/кого. Получавам впечатление, усещане, информация чрез сетивата си. Възприемам околния с... |
| възприемчив - възприемчива, възприемчиво, мн. възприемчиви, прил.Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.// същ. възприемчивост,... |
| възприятие - мн. възприятия, ср.Сетивно отражение на околния свят в съзнанието във вид на нагледни образи. |
| възпроизведа - възпроизведеш, мин. св. възпроизведох, мин. прич. възпроизвел, св.— вж. възпроизвеждам. |