| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| кръвен - кръвна, кръвно, мн. кръвни, прил. 1. Който се отнася до кръв. Кръвни клетки. 2. Който е сроден по кръв; роднина. Кръвен брат. 3. П... |
| кръвнишки - кръвнишка, кръвнишко, мн. кръвнишки, прил. Който е свиреп, страшен. Кръвнишки поглед. // нареч. кръвнишки. |
| кръво- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кръв, напр. кръводарител, кръвожаден, кръвопиец, кръвопускане, ... |
| кръводарител - кръводарителят, кръводарителя, мн. кръводарители, м. Човек, който дава от кръвта си за преливане при нужда на болни хора. |
| кръводарителка - мн. кръводарителки, ж. Жена кръводарител. |
| кръвожаден - кръвожадна, кръвожадно, мн. кръвожадни, прил. Който е жаден за убийства; жесток, свиреп. Кръвожаден убиец. |
| кръвоизлив - мн. кръвоизливи, (два) кръвоизлива, м. Изтичане на кръв от спукани кръвоносни съдове вътре в организма или навън. Вътрешен кръвоиз... |
| кръвоносен - кръвоносна, кръвоносно, мн. кръвоносни, прил. Който служи за извършване на кръвообращението. Кръвоносни съдове. Кръвоносна система... |
| кръвообращение - само ед. Циркулация на кръвта от сърцето към тъканите и обратно, обусловена от сърдечните съкращения. Кръгове на кръвообращението.... |
| кръвопролитие - мн. кръвопролития, ср. Проливане на кръв, жестоко избиване на хора. Кръвопролитието на войната. Катастрофата е придружена с кръвоп... |
| кръвосмешение - само ед. Полова връзка между близки роднини. |
| кръвотечение - мн. кръвотечения, ср. Изтичане на кръв навън поради увреждане на стените на кръвоносните съдове. |
| кръвясам - кръвясаш, св. — вж. кръвясвам. |
| кръвясвам - кръвясваш, несв. и кръвясам, св. Обикн. за очи — изпълвам се, наливам се с кръв. |
| кръг - кръгът, кръга, мн. кръгове, (два) кръга, м. 1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма. Повърхност на ... |
| кръгов - кръгова, кръгово, мн. кръгови, прил. Който се извършва в кръг. Кръгово движение. Кръгово състезание. Кръгово развитие. |
| кръговрат - мн. кръговрати, (два) кръговрата, м. 1. Непрекъснат процес, при който се повтарят едни и същи етапи на развитие. Кръговрат на сезо... |
| кръгозор - само ед. 1. Пространство, което може да се обхване с един поглед. 2. Прен. Обхват, кръг от интереси, знания. Човек с широк кръгозо... |
| кръгом - нареч. 1. В полукръг около собствената си ос. Обръщам се кръгом. 2. Военна команда за обръщане в противоположната посока. |
| кръгооборот - мн. кръгообороти, (два) кръгооборота, м. Процес на едно завъртане и връщане в изходното положение. Кръгооборот на капитала. |
| кръгообразен - кръгообразна, кръгообразно, мн. кръгообразни, прил. Който има форма на кръг или се движи като в кръг. Кръгообразно движение. Кръго... |
| кръгъл - кръгла, кръгло, мн. кръгли, прил. 1. Който има форма на кръг. Кръгла луна. Кръгъл диск. 2. Прен. Който е съвършен, завършен, пълен... |
| кръжа - кръжиш, мин. св. кръжих, мин. прич. кръжил, несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дъл... |
| кръжок - мн. кръжоци, (два) кръжока, м. Група лица с обши интереси, организирани за съвместни занятия. Драматичен кръжок. Кръжок по рисуван... |
| кръжочник - мн. кръжочници, м. Участник в кръжок. |
| кръжочничка - мн. кръжочнички, ж. Участничка в кръжок. |
| кръквам - кръкваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква! |
| кръкна - кръкнеш. мин. св. кръкнах, мин. прич. кръкнал, св. — вж. кръквам. |
| кръмен - кръмна, кръмно, мн. кръмни, прил. Който служи за храна на добитък, за кърма. Кръмно цвекло. |
| кръпка - мн. кръпки, ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки. • Като кръпка. Като нещо чуждо, външно,... |
| кръст - кръстът, кръста, мн. кръстове, (два) кръста, 1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. По... |
| кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст... |
| кръстачка - мн. кръстачки, ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха ... |
| кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ... |
| кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци. |
| кръстител - кръстителят, кръстителя, мн. кръстители, м. • Йоан Кръстител. Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Ису... |
| кръстник - мн. кръстници, м. 1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение. 2. Лице, което кумува на сватбата на някого... |
| кръстница - мн. кръстници, ж. Жена кръстник. Тя е моята кръстница. |
| кръстовище - мн. кръстовища, ср. 1. Кръстачка. 2. Кръстопът. Над селото има кръстовище. |
| кръстоносен - кръстоносна, кръстоносно, мн. кръстоносни, прил. • Кръстоносен поход. 1. Истор. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на ... |