| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| аптекар - аптекарят, аптекаря, мн. аптекари.Лице което работи в аптека; фармацевт.// прил. аптекарски. |
| аптекарка - мн. аптекарки.Жена аптекар. |
| аптерий - (гр. apteros 'безкрил' по а- + pteron 'крило')Зоол. Безкрило насекомо. |
| аптерикс - (фр. apterix по а- + гр. pteryx 'крило')Зоол. Безкрила птица (киви-киви). Apteryx australis. |
| аптечка - мн. аптечки.1. Малка аптека.2. Комплект от необходими лекарства за даване на първа помощ.3. Предметът за съхранение на тези лекарс... |
| ар - арът, ара, мн. арове, (два) ара.Единица за измерване на земна площ, равна на сто квадратни метра. |
| ара - (бразил. ara)Зоол. Едър южноамерикански папагал с ярка окраска. |
| арабаджия - мн. арабаджии.1. Истор. Човек, чийто занаят е да превозва товари с кола; кираджия.2. Остар. Занаятчия, който прави и поправя коли,... |
| арабеска - (фр. arabesque)1. Изк. Орнаментален мотив във вид на преплетени линии, стилизирани стъбла и листа, арабски думи и текстове.2. Малк... |
| арабизъм - (фр. arabisme) Език.1. Особеност, свойствена на арабския език.2. Дума или обрат на речта, заети от арабски език. |
| арабистика - (фр. arabistique)Наука за арабския език и култура. |
| арабия - мн. арабии.Добър, отзивчив човек; добряк. |
| арагонит - (фр. aragonite по Арагон - област в Испания + -ит)Минер. Кристална разновидност на калциев карбонат с ромбични кристали. |
| аралия - (лат. aralia)Бот. Декоративно вечнозелено растение от сем. бръшлянови с красиви длановидни листа. Fastia japonica. |
| арамейски - (по евр. Aram 'Сирия')Семитски език, говорен в Сирия, Палестина и Египет от IX в. пр. Хр. до VII в. сл. Хр., език, на ко... |
| аранжеман - (фр. arrangement 'споразумение')Търг. Доброволно споразумение между длъжник и кредитор. |
| аранжимент - Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент или друг състав инструменти (гласове). |
| аранжирам - аранжираш.Правя аранжимент; подлагам на аранжимент. |
| арап - мн. арапи. Остар.1. Чернокож човек.2. Арабин. |
| арапин - мн. арапи.Арап. |
| арат - (рус. арат от монг.)Скотовъдец, пастир в Монголия. |
| араукария - (по собств. геогр. Arauсо, местност в Чили)Бот. Вид големи иглолистни дървета, подобни на бор, от Южна Америка, Австралия, Нова Гв... |
| арахнид - (фр. arachnide по гр. arachne 'паяк' + -ид)Зоол. Паякообразно насекомо. |
| арахнология - (по гр. arachne 'паяк' + -логия)Зоол. Дял от зоологията, изучаващ паяците и паякообразните. |
| арбалет - мн. арбалети, (два) арбалета.Старинно ръчно стрелково оръжие - лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата. |
| арбеска - мн. арабески.1. В изкуството - украса,орнамент от геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския ст... |
| арбитраж - мн. арбитражи, (два) арбитража.Разрешение на спорни въпроси от арбитри.// прил. арбитражен, арбитражна, арбитражно, мн, арбитражни... |
| арбитрален - (фр. arbitral от лат. arbitralis)Книж. Според личното мнение; самоволен, произволен. |
| арбитрарен - (лат. arbitrarius)Юр. Произволен. |
| арбитър - мн. арбитри.1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени ... |
| арборикултура - (по лат. arbor 'дърво' + култура)Книж. Лесовъдство. |
| аргат - мн. аргати.Остар. Наемен земеделски работник; ратай. |
| аргатин - мн. аргати.Аргат. |
| аргатувам - аргатуваш.Работя като аргат. |
| арго - В езикознанието - таен език на съсловие, на социална група. |
| аргон - Химичен елемент - газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминисцентните лампи. |
| аргонавт - мн. аргонавти.В старогръцката митология - моряци, които с кораба Арго, водени от Язон, отплували за Колхида, за да си върнат златн... |
| арготизъм - (фр. argotisme по argot 'арго')Език. Думи от тайните говори (арго), предимно на крадците и скитниците. |
| аргумент - мн.аргументи, (два) аргумента.1. Основание, довод, доказателство.2. В математиката - независима променлива величина, от чието изме... |
| аргументация - 1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.2. Съвкупност, система от аргументи, при разсъждение. |