| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| нагорчавам - нагорчаваш, несв. Нагарчам. |
| нагостя - нагостиш, мин. св. нагостих, мин. прич. нагостил, св. — вж. нагостявам. |
| нагостявам - нагостяваш, несв. и нагостя, св.; кого, с какво. Давам на гост да яде и пие, предлагам му храна. Нагостих го с богата храна. |
| наготвя - наготвиш, мин. св. наготвих, мин. прич. наготвил, св. — вж. наготвям. |
| наготвям - наготвяш, несв. и наготвя, св.; какво. 1. Готвя много или различни ястия. Наготви им всякакви гозби. 2. Свършвам да готвя; сготвям... |
| наготово - нареч. В готово състояние, приготвено от друг. Получи всичко наготово. |
| нагощавам - нагощаваш, несв. Нагостявам. |
| награбвам - награбваш, несв. и награбя, св.; какво. Грабя много, в голямо количество. Награби от парите с двете си ръце. — награбвам се/ награ... |
| награбя - награбиш, мин. св. награбих, мин. прич. награбил, св. — вж. награбвам. |
| награда - мн. награди, ж. Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност. Правителствена награда. Получи п... |
| наградя - наградиш, мин. св. наградих, мин. прич. наградил, св. — вж. награждавам. |
| награждавам - награждаваш, несв. и наградя, св.; кого, за какво. Давам награда. Наградиха го за най-добро представяне на фестивала. |
| нагреба - нагребеш, мин. св. нагребах, мин. прич. нагребал, св. — вж. нагребвам. |
| нагребвам - нагребваш, несв. и нагреба, св; какво. Греба много, в голямо количество от нещо. Нагреба вода от реката с кофата. |
| нагревател - нагревателят, нагревателя, мн. нагреватели, (два) нагревателя, м. Уред, който служи за нагряване на нещо. Електрически нагревател. |
| нагревателен - нагревателна, нагревателно, мн. нагревателни, прил. Който служи за нагряване. Нагревателни уреди. |
| нагрея - нагрееш, мин. св. нагрях, мин. прич. нагрял, св. — вж. нагрявам. |
| нагрубя - нагрубиш, мин. св. нагрубих, мин. прич. нагрубил, св. -— вж. нагрубявам. |
| нагрубявам - нагрубяваш, несв. и нагрубя, св.; кого. Отнасям се грубо с някого; обиждам, оскърбявам. Той напразно нагруби приятеля си. |
| нагръдки - само мн. Украса за предната част на дрехи, шита с разноцветни конци. |
| нагръдник - мн. нагръдници, (два) нагръдника, м. 1. Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. Колосан наг... |
| нагрявам - нагряваш, несв. и нагрея, св.; какво. Правя нещо топло, горещо. Слънцето нагря водата. |
| нагрявка - мн. нагревки, ж. Затопляне или облъчване на определени части от тялото с лечебна цел. Правя нагревки. |
| нагъвам - нагъваш, несв. и нагъна, св. 1. Какво. Сгъвам, прегъвам на една и съща страна. Нагъвам дрехите. 2. Какво. Сгъвам всичко, докрай. 3... |
| нагъл - нагла, нагло, мн. нагли, прил. Много нахален, досаден, безочлив. Нагъл човек. |
| нагълтам - нагълташ, св. — вж. нагълтвам. |
| нагълтвам - нагълтваш, несв. и нагълтам, св.; какво. Гълтам нещо в голямо количество, до пълно насищане. Нагълтах цялата филия. |
| нагъна - нагънеш, мин. св. нагънах, мин. прич. нагънал, св. — вж. нагъвам. |
| нагърбвам се - нагърбваш се, несв. и нагърбя се, св.; с какво. Наемам се, решавам се, съгласявам се да извърша нещо (обикн. трудно). Нагърбвам се... |
| нагърбя се - нагърбиш се, мин. св. нагърбих се, мин. прич. нагърбил се, св. — вж. нагърбвам се. |
| нагърча - нагърчиш, мин. св. нагърчих, мин. прич. нагърчил, св. — вж. нагърчвам. |
| нагърчвам - нагърчваш, несв. и нагърча, св.; какво. Разг. Правя да стане на гънки, на бръчки. |
| над - предлог. 1. За показване на местонахождение, по-високо от нещо в някакво отношение. Над полето се носеше птича песен. Над къщата м... |
| над- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието се извършва върху горната част на нещо: надписвам, надстройвам и д... |
| надавам - надаваш, несв. и надам, св.; какво. 1. Давам много, в голямо количество. Надаваха ни подаръци. 2. Удължавам с парче плат, наставям... |
| надалеко - нареч. Разг. Надалече. |
| надалече - нареч. На голямо разстояние от тук, на далечно място. Гледам надалече. Заминавам надалече. • Отивам надалече. Прекалявам с постъпк... |
| надали - нареч. Едва ли, вероятно не, не вярвам да. Късно е вече, надали ще дойде. |
| надам - нададеш, мин. св. нададох, мин. прич. надал, св. — вж. надавам. |
| надам се - надаш се, несв. Диал. Надявам се. |