| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| домързи ме - мин. св. домързя ме, мин. прич. до-мързяло ме, св. — вж. домързява ме. |
| домързява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и домързи ме, св.; безл. Обхваща ме мързел, леност. |
| домъчнее ми - мин. св. домъчня ми, мин. прич. домъчняло ми, св. - вж. домъчнява ми. |
| домъчнява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и домъчнее ми, св.; безл. Става ми мъчно, обхваща ме мъка, тъга, жал; дожалява ми, домилява ми. |
| дон - само ед. В Испания — благородническа титла; господин. |
| донаборник - мн. донаборници, м. Спец. Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата. |
| донасям - донасяш, несв. и донеса, св. 1. Какво/ кого. Нося по посока на лицето, което е център на събитията (най-често един от участниците ... |
| донеса - донесеш, мин. св. донесох, мин. прич. донесъл, св. — вж. донасям. |
| донесение - мн. донесения, ср. 1. Служебно съобщение в устна или писмена форма, което е отправено към висшестоящите. Правя донесение. 2. Донос... |
| доникъде - нареч. 1. До никое място. Пътят не води доникъде. 2. Прен. До никакъв резултат. Ако продължаваш така, доникъде няма да стигнеш. |
| донор - мн. донори, м. 1. Дарител. 2. Спец. В медицината — кръводарител. 3. Спец. В медицината — току-що умрял човек (или рядко — жив чове... |
| донос - мн. доноси, (два) доноса, м. Донесение (обикн. анонимно) до висшестоящите с цел да се навреди на някого. |
| доносник - мн. доносници, м. Човек, който прави доноси. |
| доноснича - доносничиш, мин. св. доносничих, мин. прич. доносничил, несв. Правя доноси. |
| донякога - нареч. Остар. След известно време; някога. |
| донякъде - нареч. 1. До някое място. Ще те придружа донякъде. 2. До някоя степен. Донякъде мога да те разбера. |
| допада ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и допадне ми, св. Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложени... |
| допадам - допадаш, несв. и допадна, св. 1. На кого. Предизвиквам у някого чувство на благо-разположеност, на задоволство; харесвам се. 2. На... |
| допадна - допаднеш, мин. св. допаднах, мин. прич. допаднал, св. — вж. допадам. |
| допадне ми - мин. св. допадна ми, мин. прич. допаднал ми, св.— вж. допада ми. |
| допинг - само ед. Спец. Средство, което изкуствено стимулира физическата и умствената работоспособност. Приемам допинг. // прил. допингов, ... |
| допир - само ед. 1. Пряк физически контакт с пръсти или с тяло; докосване, допиране. Страхувам се от допир с него. 2. Прен. Пряка връзка, ... |
| допирам - допираш, несв. и допра, св. 1. Какво, до какво, о какво. Придвижвам, премествам нещо да стои плътно до друго, да е в пряк контакт ... |
| допирателен - допирателна, допирателно, мн. допирателни, прил. Който се допира поне в една точка. |
| допирателна - мн. допирателни, ж. Спец. В математиката — права линия, която се допира до окръжност. |
| допирен - допирна, допирно, мн. допирни, прил. В който се осъществява допирът между две неща. Допирна точка. • Допирни точки. Еднакви черти,... |
| дописка - мн. дописки, ж. Кратък журналистически материал, в който се съобщава за актуално местно събитие. |
| дописник - мн. дописници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент. |
| допитам се - допиташ се, св. — вж. допитвам се. |
| допитвам се - допитваш се, несв. и допитам се, св.; до кого/до какво. Търся съвета, мнението на някого. Допитвам се до народа. Допитвам се до съ... |
| доплавам - доплаваш, св. Доплувам. |
| доплаква ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доплаче ми се, св.; безл. Внезапно ме обзема желание да плача. |
| доплаче ми се - мин. св. доплака ми се, мин. прич. доплакало ми се, св. - вж. доплаква ми се. |
| доплувам - доплуваш, св. Достигам до крайна цел, плувайки. |
| допотопен - допотопна, допотопно, мн. допотопни, прил. 1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп. Допотопно влечуго. 2. Прен. М... |
| допра - допреш, мин. св. допрях, мин. прич. допрял, св. — вж. допирам. |
| допреди - нареч. До определен момент преди момента, в който се говори или за който се говори. |
| допринасям - допринасяш, несв. и допринеса, св.; за какво. Работя в полза на нещо, подпомагам нещо, съдействам за реализирането му. Думите му д... |
| допринеса - допринесеш, мин. св. допринесох, мин. прич. допринесъл, св. — вж. допринасям. |
| допускам - допускаш, несв. и допусна, св. 1. Кого какво. Разрешавам, давам възможност на някого да направи нещо, да участва в нещо. Допускам ... |