| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| запланувам - заплануваш, несв. и св.; какво. Поставям в план; възнамерявам. Запланувах по 2 страници на ден. |
| заплата - мн. заплати, ж. Парична сума, която едно лице получава за един месец работене. В банките получават големи заплати. Заплатата ми е ... |
| заплатя - заплатиш, мин. св. заплатих, мин. прич. заплатил, св. — вж. заплащам. |
| заплаха - мн. заплахи, ж. 1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. Заплахата от война е надвиснала над света. 2. Закана. Сип... |
| заплаша - заплашиш, мин. св. заплаших, мин. прич. заплашил, св. — вж. заплашвам. |
| заплашвам - заплашваш, несв. и заплаша, св. 1. Кого. Внушавам страх; заканвам се. Заплашиха я, че ще я уволнят от работа. 2. Представлявам опа... |
| заплашителен - заплашителна, заплашително, мн. заплашителни, прил. 1. Който представлява заплаха. Заплашителни вълни. 2. Който съдържа или изразя... |
| заплащам - заплащаш, несв. и заплатя, св. Плащам. |
| заплес - мн. заплеси, м. Човек, който се заплесва, разсейва, зазяпва. |
| заплесвам се - заплесваш се, несв. и заплесна се, св. 1. В какво. Увличам се, унасям се в работа, грижи и не забелязвам нищо друго. Заплеснахме с... |
| заплесна се - заплеснеш се, мин. св. заплеснах се, мин. прич. заплеснал се, св. — вж. заплесвам се. |
| заплета - заплетеш, мин. св. заплетох, мин. прич. заплел, св. — вж. заплитам. |
| заплитам - заплиташ, несв. и заплета, св.; какво. Започвам да плета плетка по даден образец. |
| заплодя - заплодиш, мин. св. заплодих, мин. прич. заплодил, св. — вж. заплождам. |
| заплождам - заплождаш, несв. и заплодя, св. 1. Какво. За мъжко животно — оплождам. 2. Какво. Организирам оплождане на животни. — заплождам се/... |
| заплювам - заплюваш, несв. и заплюя, св. 1. Кого какво. Плюя със сила, насочено, с презрение. Майка му го заплю за низостта. 2. Кого. Изразяв... |
| заплюя - заплюеш, мин. св. заплюх, мин. прич. заплюл, св. — вж. заплювам. |
| заповед - мн. заповеди, ж. 1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане... |
| заповеден - заповедна, заповедно, мн. заповедни, прил. Който съдържа или изразява заповед-ност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест. |
| заповедник - мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля. |
| заповедница - мн. заповедници, ж. Жена заповедник. |
| заповеднически - заповедническа, заповедническо, мн. заповеднически, прил. Заповеден. |
| заповядам - заповядаш, св. — вж. заповядвам. |
| заповядвам - заповядваш, несв. и заповядам, св. 1. На кого. Давам заповед, нареждам. 2. Властвам, диктувам, ръководя. Тук заповядвам аз. • Запо... |
| заподозирам - заподозираш, несв. и заподозра, св.; кого. Насочвам подозренията си към някого. Заподозрели са го в убийство. |
| заподозра - заподозреш, мин. св. заподозрях, мин. прич. заподозрял, св. — вж. заподозирам. |
| заподозрян - заподозряна, заподозряно, мн. заподозрени, прил. За когото се допуска, че е извършил престъпление или нещо нередно. |
| запознавам - запознаваш, несв. и запозная, св. 1. Кого, с кого. Представям един на друг; посреднича някой да стане познат с друг. Запознах дъще... |
| запознанство - мн. запознанства, ср. 1. Запознаване. 2. Само мн. Връзки, познанства. В тези среди имам много запознанства. |
| запознат - запозната, запознато, мн. запознати, прил. Който се е запознал с някого или с нещо. Запознат съм със случая. |
| запозная - запознаеш, мин. св. запознах, мин. прич. запознал, св. — вж. запознавам. |
| запой - запоят, запоя, мн. запои, (два) запоя, м. Продължително пиене на алкохол и напиване. Снощи у тях имаше запой. |
| запойка - мн. запойки, ж. 1. Заваряване. 2. Мястото, където две части са съединени чрез запояване. |
| запойчик - мн. запойчици, м. Работник, квалифициран да запоява метални части. |
| запокитвам - запокитваш, несв. и запокитя, св. 1. Какво. Захвърлям, запращам със сила. Запокити бутилката през прозореца. 2. Кого. Изпращам дал... |
| запокитя - запокитиш, мин. св. запокитих, мин. прич. запокитил, св. — вж. запокитвам. |
| запомня - запомниш, мин. св. запомних, мин. прич. запомнил, св. — вж. запомням. |
| запомням - запомняш, несв. и запомня, св.; какво/кого. Задържам в паметта си; запаметявам. Запомни всичко, каквото му казаха. // същ. запомня... |
| запопвам - запопваш, несв. и запопя, св.; кого. Правя поп; ръкополагам. — запопвам се/ запопя се. Ставам поп. |
| запопя - запопиш, мин. св. запопих, мин. прич. запопил, св. — вж. запопвам. |