| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зазимявам - зазимяваш, несв. и зазимя, св.; какво. Подготвям за прекарване на зимата - машини, животни и др. - зазимявам се/зазимя се. Започва... |
| зазори - мин. св. зазори, мин. прич. зазорило, св. — вж. зазорява. |
| зазорява - несв. и зазори, св. Разсъмва се, развиделява се. — зазорява се/зазори се. Зазорява. |
| зазубря - зазубриш, мин. св. зазубрих, мин. прич. зазубрил, св. — вж. зазубрям. |
| зазубрям - зазубряш, несв. и зазубря, св.; какво. 1. Научавам наизуст, механично. 2. Започвам да зубря. // прил. зазубрен, зазубрена, зазубре... |
| зазяпам се - зазяпаш се, св. — вж. зазяпвам се. |
| зазяпвам се - зазяпваш се, несв. и зазяпам се, св.; по какво. 1. Гледам втренчено и дълго, заглеждам се, захласвам се. Зазяпвам се по витрините.... |
| заигравам - заиграваш, несв. и заиграя, св. 1. Започвам да играя. 2. Кого. Залъгвам, забавлявам дете. 3. С кого. Увличам се, флиртувам. Не заи... |
| заиграя - заиграеш, мин. св. заиграх, мин. прич. заиграл, св. — вж. заигравам. |
| заимствам - заимстваш, несв. и св. Приемам, възприемам чужди идеи, мисли, думи и под. // същ. заимстване, ср. |
| заимствувам - заимствуваш, несв. и св. Заимствам. |
| заинатя се - заинатиш се, мин. св. заинатих се, мин. прич. заинатил се, св. — вж. заинатявам се. |
| заинатявам се - заинатяваш се, несв. и заинатя се, св. 1. Започвам да се инатя. 2. Проявявам инат. Заинати се и се ожени за него. |
| заинтересовам - заинтересоваш, несв. и св. Заинтересувам. |
| заинтересован - заинтересована, заинтересовано, мн. заинтересовани, прил. Заинтересуван. |
| заинтересувам - заинтересуваш, несв. и св.; кого. Възбуждам интерес. С този въпрос заинтересувах всички. — заинтересувам се. За кого/за какво. Зап... |
| заинтересуван - заинтересувана, заинтересувано, мн. заинтересувани, прил. Който има и/или проявява интерес. // същ. заинтересуваност, заинтересува... |
| заинтригувам - заинтригуваш, несв. и св. Кого. Предизвиквам силно любопитство, интерес. Личността му я заинтригува. — заинтригувам се. Изпитвам с... |
| зайка - мн. зайки, ж. Зайкиня. |
| зайкиня - мн. зайкини, ж. Женски заек. |
| зайре - само ед. 1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни. 2. Запаси от зърнени храни. |
| зайцевъдство - само ед. 1. Организирано отглеждане на питомни зайци. 2. Наука за отглеждане на питомни зайци. |
| зайцеферма - мн. зайцеферми, ж. Ферма за отглеждане на зайци. |
| зайчар - зайчарят, зайчаря, мн. зайчари, м. 1. Човек, който отглежда зайци. 2. Ловец, който умее да убива или да лови зайци. 3. Ловно куче,... |
| зайчарник - мн. зайчарници, (два) зайчарника, м. Специално направено помещение или постройка за отглеждане на питомни зайци. Направих два зайч... |
| зайче - мн. зайчета, ср. 1. Малък заек. 2. Малкото на заек. 3. Само мн. Бялата пяна, която се образува на гребена на морски вълни. • Слънч... |
| зайчи - зайча, зайче, мн. зайчи, прил. Заешки. Зайчи стъпки. Зайча мас. |
| закален - закалена, закалено, мн. закалени, прил. 1. Който е добил физическа и нравствена издръжливост; кален. Беше закален и не настиваше. ... |
| закалителен - закалителна, закалително, мн. закалителни, прил. Който е предназначен да закалява. Закалителни процедури. |
| закалка - само ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка. |
| закаля - закалиш, мин. св. закалих, мин. прич. закалил, св. — вж. закалявам. |
| закалявам - закаляваш, несв. и закаля, св. 1. Кого. Правя някой да стане физически или/и нравствено издръжлив, силен. 2. Какво. Придавам твърд... |
| закана - мн. закани, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана. |
| заканвам - заканваш, несв. и заканя, св:, кого. Започвам да каня. От един месец съм заканила гости. — заканвам се/заканя се. 1. На кого. Отпр... |
| заканителен - заканителна, заканително, мн. заканителни, прил. Който съдържа и/или изразява закана. Заканителен глас. Заканителен поглед. |
| заканя - заканиш, мин. св. заканих, мин. прич. заканил, св. — вж. заканвам. |
| закарам - закараш, св. — вж. закарвам. |
| закарвам - закарваш, несв. и закарам, св. 1. Какво. Завеждам животни, като ги направлявам; откарвам. 2. Какво/кого. Карам до определено място... |
| закача - закачиш, мин. св. закачих, мин. прич. закачил, св. — вж. закачам. |
| закачалка - мн. закачалки, ж. 1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи. 2. Приспособление с кука за окачван... |