| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| месар - месарят, месаря, мн. месари, м. 1. Лице, което продава месо. 2. Разг. Човек, който предпочита да яде предимно месо. // прил. месар... |
| месарка - мн. месарки, ж. Жена месар. |
| месарница - мн. месарници, ж. Магазин за продажба на месо. |
| месарство - само ед. Занятие на месар. |
| месач - мн. месачи, м. Работник във фурна, който меси хляб. |
| месачка - мн. месачки, ж. Жена месач. |
| месен - месна, месно, мн. месни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси. |
| месеница - мн. месеници, ж. Тестено изделие от тънки кори, вид баница; тутманик. |
| месест - месеста, месесто, мн. месести, прил. 1. Който има много месо. 2. Дебел, сочен. Месести устни. Месести листа. |
| месец - мн. месеци, (два) месеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си. //... |
| месечина - само ед. Луна, месец. Кръглолика месечина. // същ. умал. месечинка, мн. месечинки, ж. • Ще видя нещо на месечина. Разг. Никога ня... |
| месечко - само ед. Одухотворен образ на луната във фолклора. Ясен месечко изгрял. |
| месечник - мн. месечници, (два) месечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца. |
| месианство - само ед. 1. Религиозно учение за поява на спасител (месия). 2. Учение за особена роля на някой народ в световната история. // прил... |
| месинг - само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч. // прил. месингов, месингова, месингово, мн. месингови. Месингова брава. |
| месия - мн. месии, м. Спасител, избавител. |
| месо - мн. меса, ср. 1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. Печено месо. Телешко... |
| месомелачка - мн. месомелачки, ж. Уред за смилане на месо на кайма. |
| месоядец - мн. месоядци, м. Разг. Човек, който обича да яде месо. |
| месоядка - мн. месоядки, ж. Разг. Жена месоядец. |
| местен - местна, местно, мн. местни, прил. 1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка. 2. Присъщ на опреде... |
| местност - местността, мн. местности, ж. Някакво определено място, пространство; част от земната повърхност. Гориста местност. Красива местно... |
| место - мн. места, ср. Място. |
| место- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазпол... |
| местожителство - мн. местожителства, ср. Селище, където постоянно живее едно лице. |
| местоимение - мн. местоимения, ср. Спец. В езикознанието — една от частите на речта, която замества съществително, прилагателно, числително име ... |
| местоназначение - мн. местоназначения, ср. Място, където трябва да отиде някой или да се изпрати нещо. |
| местя - местиш, мин. св. местих, мин. прич. местил, несв.; какво. Променям мястото на нещо. Местя стола до прозореца. — местя се. 1. Сменя... |
| меся - месиш, мин. св. месих, мин. прич. месил, несв. 1. Какво. Разбърквам брашно и вода, за да се получи тесто за хляб. 2. Какво. С бърк... |
| мета - метеш, мин. св. метох, мин. прич. мел, несв. Изчиствам с метла. • Мета улиците. Разг. Скитам без цел; шляя се. |
| мета- - Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика... |
| метал - мн. метали, (два) метала, м. Химическо вещество (или сплав), което притежава блясък, ковкост, електропроводимост и топлопроводимос... |
| метален - метална, метално, мн. метални, прил. 1. Който е произведен от метал или съдържа метал. Метална пластина. 2. Който е присъщ на мета... |
| металик - прил., неизм. Цвят (обикн. на автомобил) с особен метален блясък. Купих си фиат металик. |
| металически - металическа, металическо, мн. металически, прил. Метален. |
| металоид - мн. металоиди, м. Химичен елемент, който проявява метални свойства, но не е метал; неметал. |
| металофон - мн. металофони, (два) металофона, м. Музикален инструмент с метални пластини, които издават звук при удряне с дървени чукчета. |
| металург - мн. металурзи, м. Специалист по металургия. |
| металургия - само ед. 1. Наука за свойствата на металите и сплавите, която проучва начините за производство на метали и тяхната обработка. 2. И... |
| метаморфоза - мн. метаморфози, ж. 1. Преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Метаморфоза на поповата лъжичк... |