буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
неистина - мн. неистини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини. // прил. неистинен, неистинна, неистинно,... |
нейсе - нареч. Разг. Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт). Не исках да заминава, ама нейс... |
нека - част. 1. За изразяване на желание, съгласие или необходимост, подбуда. Нека вали! 2. За изразяване на закана, предупреждение. Нека... |
некадърен - некадърна, некадърно, мн. некадърни, прил. Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден. // същ. некадърност, некадърността, ж. |
некадърник - мн. некадърници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви. |
неканен - неканена, неканено, мн. неканени, прил. 1. Който не е канен. 2. Нежелан, неискан. Неканени гости. |
неколко- - Първа част на сложни думи със значение: 1. Неопределеност по времетраене, напр. неколкодневен, неколкогодишен, неколкочасов. 2. Не... |
неколкократен - неколкократна, неколкократно, мн. неколкократни, прил. Който става няколко пъти. Неколкократен победител в състезанието. |
неколцина - неопр. мест. Разг. Няколко мъже или мъже и жени. Неколцина влязоха в стаята. |
некоректен - некоректна, некоректно, мн. некоректни, прил. 1. Който не е коректен; невнимателен, груб. Некоректна постъпка. 2. Неточен, неизпъл... |
некролог - мн. некролози, (два) некролога, м. 1. Скръбна вест за покойник; жалейка. На входа бяха залепени некролози. 2. Кратка статия, посве... |
некропол - мн. некрополи, (два) некропола, м. Комплекс от гробове от стари исторически епохи, който е разкопан. |
нектар - само ед. 1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие. 2. Сладък сок, отделян от цветовете на мед... |
некултурен - некултурна, некултурно, мн. некултурни, прил. 1. Който не е културен; прост, неучен. Некултурен човек. 2. Който не е цивилизован, ... |
нелегален - нелегална, нелегално, мн. нелегални, прил. Който не е разрешен от закона; таен, скрит. Нелегален печат. // същ. нелегалност, нелег... |
нелеп - нелепа, нелепо, мн. нелепи, прил. Който не може да се оправдае от здравия разум; глупав, странен. Нелепа смърт. // същ. нелепост, ... |
нелепица - мн. нелепици, ж. Нелепост, глупост; безсмислица. |
неловък - неловка, неловко, мн. неловки, прил. 1. Който не притежава ловкост; несръчен, непохватен. Неловко движение. 2. Неприятен, неудобен... |
нелогичен - нелогична, нелогично, мн. нелогични, прил. Който не е логичен. Нелогична постъпка. // същ. нелогичност, нелогичността, ж. |
немай-къде - нареч. • До немай-къде. Извънредно много, премного, до невъзможност. До немай-къде беден. • От немай-къде. По необходимост, по при... |
немаловажен - немаловажна, немаловажно, мн. немаловажни, прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт. |
немара - само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо. |
немарлив - немарлива, немарливо, мн. немарливи, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик. // същ. немарливост, немарливостта, ж. |
немерен - немерена, немерено, мн. немерени, прил. 1. Който не е мерен. Немерена стока. 2. Спец. Който не е в ритмична стъпка. |
немец - мн. немци, м. Германец. |
немея - немееш, мин. св. немях, мин. прич. немял, несв. Стоя като ням, не говоря, мълча. Немея пред красотата и. |
немил - немила, немило, мн. немили, прил. Който не е мил на никого, който няма близки. // същ. немилост, немилостта, ж. • Изпадам в немило... |
немил-недраг - немила-недрага, немоло-недраго, мн. немили-недраги, прил. Който няма близки или е бездомен. Скитам немил-недраг из чужди страни. |
неминуем - неминуема, неминуемо, мн. неминуеми, прил. Който е неизбежен, който непременно ще стане. Неминуема гибел. |
немирен - немирна, немирно, мн. немирни, прил. Който не е мирен; непослушен, неспокоен, палав. Немирни деца. |
немирник - мн. немирници, м. Човек, който е немирен; пакостник. |
немислим - немислима, немислимо, мн. немислими, прил. Който не можем да си представим; невъзможен; недопустим. Немислима загуба. // същ. неми... |
немкиня - мн. немкини, ж. Жена немец. |
немного - нареч. В неголямо количество; малко, леко. Немного на брой. |
немотия - само ед. 1. Бедност, сиромашия. 2. Прен. Част от населението, която живее в бедност. |
немощ - немощта, само ед., ж. Отсъствие на мощ; слабост, болнавост. |
немощен - немощна, немощно, мн. немощни, прил. Слаб, болнав. Немощна старица. |
немски - немска, немско, мн. немски, прил. Който се отнася до немец. Немски език. |
нему - лично мест. Остар. На него. |
ненавиждам - ненавиждаш, несв.; кого/какво. Изпитвам ненавист към някого или нещо; мразя. Ненавиждам подлеците. |