| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| издушавам - издушаваш, несв. и издуша, св. 1. Какво. Душа докрай или всички докрай. 2. Кого/какво. Задушавам всички поради горещина, спареност... |
| издуя - издуеш, мин. св. издух, мин. прич. издул, св. - вж. издувам. |
| издълбавам - издълбаваш, несв. и издълбая, св.; какво. Правя дупка, вдлъбнатина, фигура, очертания с дълбаене. Реката е издълбала брега. Издълб... |
| издълбая - издълбаеш, мин. св. издълбах, мин. прич. издълбал, св. — вж. издълбавам. |
| издълбоко - нареч. 1. От голяма дълбочина. Чу сс глас издълбоко. 2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълб... |
| издължа - издължиш, мин. св. издължих, мин. прич. издължил, св. — вж. издължавам. |
| издължавам - издължаваш, несв. и издължа, св.; какво. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение. Издължих си заема. Издължих с... |
| издънвам - издънваш, несв. и издъня, св.; какво. 1. Премахвам дъното. Издъних кошницата с тежкия багаж. 2. Изкъртвам с удар врата или прозоре... |
| издънка - мн. издънки, ж. 1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки. 2. Потомък, наследник. Той е изд... |
| издъно - нареч. 1. С корените, с основите. Изскубвам издъно. 2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно. |
| издъня - издъниш, мин. св. издъних, мин. прич. издънил, св. — вж. издънвам. |
| издържа - издържиш, мин. св. издържах, мин. прич. издържал, св. — вж. издържам. |
| издържам - издържаш, несв. и издържа, св. 1. На какво. Устоявам, успявам да понеса нещо, обикн. трудно, тежко. Металът издържа на натиск. Мат... |
| издържан - издържана, издържано, мн. издържани, прил. Който отговаря докрай на изискванията на някакъв стил, вкус и под. Художествено издържа... |
| издърпам - издърпаш, св. — вж. издърпвам. |
| издърпвам - издърпваш, несв. и издърпам, св.; какво/кого. С дърпане успявам да извадя, да придвижа, да изтегля, да опъна и под. Издърпвам риба... |
| издъхвам - издъхваш, несв. и издъхна, св. 1. Изпускам последния си дъх; умирам. Издъхна във вторник следобед. 2. Остар. Издишвам.// същ. издъ... |
| издъхна - издъхнеш, мин. св. издъхнах, мин. прич. издъхнал, св. - вж. издъхвам. |
| издявам - издяваш, несв. и издяна, св.; какво. Изваждам вдянат конец от ухото на игла. — издявам се/издяна се. Излизам от ухото на иглата. |
| издялам - издялаш, св. — вж. издялвам. |
| издялвам - издялваш, несв. и издялам, св.; какво. 1. С дялане изглаждам, изравнявам. Издялах една клечка с ножката. 2. С дялане изработвам пр... |
| издялкам - издялкаш, св. — вж. издялквам. |
| издялквам - издялкваш, несв. и издялкам, св.; какво. Издялвам. |
| издяна - изденеш, мин. св. издянах, мин. прич. издянал, св. — вж. издявам. |
| изедник - мн. изедници, м. 1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора. 2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добъ... |
| изедница - мн. изедници, ж. Жена изедник. |
| изедно - нареч. 1. Заедно, съвместно. Двата шева вървят изедно. Ръкавите се кроят изедно. 2. Заедно, едновременно. Дойдоха всички изедно. И... |
| изжаднея - изжаднееш, мин. св. изжаднях, мин. прич. изжаднял, св. - вж. изжаднявам. |
| изжаднявам - изжадняваш, несв. и изжаднея, св. 1. Изпитвам силна жажда, ставам много жаден. 2. Прен. Обхваща ме силно желание за нещо. Беше изж... |
| изжвакам - изжвакаш, св. — вж. изжваквам. |
| изжваквам - изжвакваш, несв. и изжвакам, св. 1. Жвакам един път или няколко пъти един след друг. 2. Прен. Какво. Изяждам с жвакане. Из-жвака в... |
| изженвам - изженваш, несв. и изженя, св.; кого. Женя, задомявам всички от определения брой. Из-жени си децата. Изжени си дъщерите. — изженвам... |
| изженя - изжениш, мин. св. изжених, мин. прич. изженил, св. — вж. изженвам. |
| изживелица - мн. изживелици, ж. Преживелица. |
| изживея - изживееш, мин. св. изживях, мин. прич. изживял, св. — вж. изживявам. |
| изживявам - изживяваш, несв. и изживея, св.; какво. 1. Минавам, прекарвам време, живот и т. н. Изживявам щастливо време. Изживях половината от... |
| изжулвам - изжулваш, несв. и изжуля, св.; какво/ кого. 1. Жуля в голяма степен, изцяло или всички в определен кръг. Изжулих си ръцете. 2. Жул... |
| изжуля - изжулиш, мин. св. изжулих, мин. прич. изжулил, св. - вж. изжулвам. |
| изжъна - изжънеш, мин. св. изжънах, мин. прич. изжънал, св. — вж. изжънвам. |
| изжънвам - изжънваш, несв. и изжъна, св. Жъна докрай определеното; пожънвам. |