| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| кокиче - мн. кокичета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг. • Блатно кокиче. Диворастящо растение с по-дребни и... | 
| кокичка - мн. кокички, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички. | 
| коклюш - само ед. Детска заразна болест, характерна с остра и груба кашлица; магарешка кашлица. Болен е от коклюш. | 
| кокона - мн. кокони, ж. Разг. Пренебр. 1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона. 2. Капризен, придир... | 
| кокоря - кокориш, мин. св. кокорих, мин. прич. кокорил, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх). — кокоря се. 1. Гледам с... | 
| кокосов - кокосова, кокосово, мн. кокосови, прил. Който се получава от кокосовата палма или от плодовете и. Кокосово мляко. • Кокосова палма... | 
| кокоши - кокоша, кокоше, мн. кокоши, прил. Който е на кокошка или от кокошка. Кокоши пера. Кокоше месо. Кокоше яйце. Кокоша яхния. • Кокоши... | 
| кокошинка - мн. кокошинки, ж. Дребен паразит по тялото на домашните птици; кокоша въшка. | 
| кокошка - мн. кокошки, ж. 1. Най-разпространената домашна птица, с бели или червеникави пера, която се отглежда за яйца и за месо. Всяка год... | 
| кокошкар - кокошкарят, кокошкаря, мн. кокошкари, м. Крадец на дребно. // прил. кокошкарски, кокошкарска, кокошкарско, мн. кокошкарски. Кокошк... | 
| кокс - коксът, кокса, само ед., м. Твърдо сивочерно гориво с висока калоричност, добивано от черни каменни въглища. | 
| коксувам - коксуваш, несв.; какво. Обработвам каменни въглища, за да добия кокс. | 
| коктейл - мн. коктейли, (два) коктейла, м. 1. Смес от няколко вида алкохолни питиета със захар, плодове и др. Ще ти направя коктейл от джин ... | 
| кол - колът, кола, мн. колове, (два) кола, м. 1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол. 2. Прът, заострен в единия край за забиване в земят... | 
| кола - мн. коли, ж. Спец. В печатното дело - определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема -. Тази книга и... | 
| колабирам - колабираш, несв. и св. Губя съзнание, получавам припадък. | 
| колаген - само ед. Белтък, главна съставка на кожата, сухожилията, костите. | 
| колаж - мн. колажи, (два) колажа, м. 1. Композиция от ленени детайли върху плат, хартия и др. 2. Съединяване на кинокартини, на части от р... | 
| колай - колаят, колая, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая. | 
| колан - мн. колани, (два) колана, м. 1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на п... | 
| колапс - само ед. 1. Спец. В медицината — припадък в резултат от нарушено кръвообращение. Получавам колапс. 2. Прен. Разрушаване, крах. Ико... | 
| колар - коларят, коларя, мн. колари, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя. | 
| коларски - коларска, коларско, мн. коларски, прил. 1. Който е свързан с колар или коларство. Коларски занаят. 2. Който е предназначен за коли... | 
| коларство - само ед. Занятие на колар. | 
| коластра - само ед. Гъста млековидна течност, която се отделя от млечните жлези в първите дни след раждането. | 
| колба - мн. колби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания. // същ. умал. колбичка, мн. колбички, ж. | 
| колбас - мн. колбаси, (два) колбаса, м. Хранителен продукт от мляно месо с подправки, напълнено в черва или друга обвивка. Пресни колбаси. ... | 
| колбасарница - мн. колбасарници, ж. 1. Магазин за колбаси. 2. Малко предприятие, цех за колбаси. Един мой познат си направи колбасарница. | 
| колебание - мн. колебания, ср. 1. Нерешителност при вземане на решения, колебаене. Имам колебания от кои обувки да си купя. 2. Отклонение от с... | 
| колебая се - колебаеш се, мин. св. колебах се, мин. прич. колебал се, несв. 1. Намирам се в състояние на колебание. Колебая се дали да отида на... | 
| колеблив - колеблива, колебливо, мн. колебливи, прил. 1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, тр... | 
| колега - мн. колеги, м. Лице, което има същата професия, длъжност или следва същата специалност по отношение на друго лице. Той е мой колег... | 
| коледа - само ед. Голям християнски празник на 25 декември, посветен на раждането на Христос (Рождество Христово), с богати ритуали за здра... | 
| коледувам - коледуваш, несв. Ходя на Коледа по домовете и пея специални песни с пожелания за здраве и плодородие. | 
| колеж - мн. колежи, (два) колежа, м. 1. Висше или средно учебно заведение в Англия и САЩ. 2. Полувисше или средно учебно заведение с панс... | 
| колежка - мн. колежки, ж. Жена колега. | 
| колектив - мн. колективи, (два) колектива, м. Група лица с обща работа, занимание или с общи интереси. Университетски колектив. Авторски коле... | 
| колективизация - само ед. Истор. След установяване на социалистическата система в някои бивши социалистически страни — насилствено обединение на се... | 
| колективизъм - само ед. Морален принцип на взаимопомощ между хората и преданост към общите интереси. Колективизмът в родовото общество. | 
| колектор - мн. колектори, м. 1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти. 2. Спец. Главен канал, който събира и отве... |