буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
досягам - досягаш, несв. и досегна, св. 1. Какво/кого. Протягам напред ръка, за да осъществя допир, контакт; докосвам, допирам. Не мога да д... |
дотам - нареч. 1. До място, за което се говори. И как стигнахте чак дотам? С какво се пътува дотам? 2. Във висока степен, в такава степен.... |
дотация - мн. дотации, ж. Спец. Безвъзмездни суми, отпускани от държавата на отделни предприятия, учреждения и др. за покриване на част от р... |
дотегна - дотегнеш, мин. св. дотегнах, мин. прич, дотегнал, св. — вж. дотягам. |
дотежа - дотежиш, мин. св. дотежах, мин. прич. дотежал, св. — вж. дотежавам. |
дотежавам - дотежаваш, несв. и дотежа, св. 1. На кого. Започвам да тежа при носене. Торбата му дотежа и той я пусна. 2. На кого. В тежест съм ... |
дотогава - нареч. До определен минал или бъдеш момент. До изпитите има още един месец, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да уча. Дото... |
дотолкова - нареч. Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното. |
дотолкоз - нареч. Разг. Дотолкова. |
дотрябва ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), св. 1. Внезапно изпитвам необходимост от нещо. Дотрябва ли ти нещо — обади се! 2. Пренебр. Не изпитва... |
дотрябвам - дотрябваш, св.; на кого. Изведнъж ставам нужен, необходим. Дотрябвах на майка си в къщи. |
дотук - нареч. 1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей. 2. До този момент, за който се говор... |
дотука - нареч. Дотук. |
дотъмнее ми - мин. св. дотъмня ми, мин. прич. дотъмняло ми, св. — вж. дотъмнява ми. |
дотъмнява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и дотъмнее ми, св.; безл. 1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от... |
дотърча - дотърчиш, мин. св. дотърчах, мин. прич. дотърчал, св. — вж. дотърчавам. |
дотърчавам - дотърчаваш, несв. и дотърча, св. Разг. Пристигам някъде, търчейки; дотичвам. |
дотътря - дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св. — вж. дотътрям. |
дотътрям - дотътряш, несв. и дотътря, св. 1. Какво/кого. Премествам, докарвам до определено място, тътрейки; довличам, домъквам. 2. Прен. Раз... |
дотягам - дотягаш, несв. и дотегна, св.; на кого. Предизвиквам досада, скука у някого; омръзвам. Този разговор ми дотегна. |
дофтасам - дофтасаш, св. - вж. дофтасвам. |
дофтасвам - дофтасваш, несв. и дофтасам, св. Разг. Довтасвам. |
дохаждам - дохаждаш, несв. Диал. Дохождам. |
доход - мн. доходи, м. Обикн. ед. Пари, материални ценности и др., които някой (държава, учреждение, семейство, човек и др.) получава за с... |
доходен - доходна, доходно, мн. доходни, прил. Който носи добър доход. Доходна работа. Доходно начинание. // същ. доходност, доходността, ж. |
доходоносен - доходоносна, доходоносно, мн. доходоносни, прил. Доходен. |
доцент - мн. доценти, м. Университетско научно звание между асистент и професор, което дава право на лицето, което го носи, да чете лекцион... |
доцентура - мн. доцентури, ж. Обикн. ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място. |
дочакам - дочакаш, св. — вж. дочаквам. |
дочаквам - дочакваш, несв. и дочакам, св. 1. Какво. Чакам до края на някакво действие или до настъпването на определен момент. Дочаках сватба... |
дочернее ми - мин. св. дочерня ми, мин. прич. дочерняло ми, св. — вж. дочернява ми. |
дочернява ми - (или ти. му, й, ни, ви, им), несв. и дочернее ми, св.; безл. 1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.;... |
дочувам - дочуваш, несв. и дочуя, св.; какво. 1. Чувам, улавям със слуха си нещо, което се говори надалече от мен. Дочух песента и. 2. Прен.... |
дочуя - дочуеш, мин. св. дочух, мин. прич. дочул, св. — вж. дочувам. |
доще ми се - мин. св. дощя ми се, мин. прич. дощял ми се, св. — вж. дощява ми се. |
дощява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доще ми се, св. Разг. Обзема ме желание за нещо или да направя нещо; приисква ми се. Дощя ... |
доя - доиш, мин. св. доих, мин. прич. доил, несв. 1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя крави... |
дояде ми се - мин. св. дояде ми се, мин. прич. доял ми се, се. — вж. дояжда ми се. |
доядее ме - мин. св. доядя ме, мин. прич. доядяло ме, св. — вж. доядява ме. |
доядява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и доядее ме, св.; безл. Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се. |