буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
изкуфея - изкуфееш, мин. св. изкуфях, мин. прич. изкуфял, св. — вж. изкуфявам. |
изкуфявам - изкуфяваш, несв. и изкуфея, св. 1. За плод — ставам кух. Ряпата е вече изкуфяла. 2. Прен. Пренебр. За човек — оглупявам. Тоя старе... |
изкуша - изкушиш, мин. св. изкуших, мин. прич. изкушил, св. — вж. изкушавам. |
изкушавам - изкушаваш, несв. и изкуша, св.; кого. Подмамвам с нещо привлекателно; съблазнявам. Изкуши я с парите си. — изкушавам се/ изкуша се... |
изкушение - мн. изкушения, ср. Нещо, което може да изкушава. Магазинът беше пълен с изкушения. |
изкълча - изкълчиш, мин. св. изкълчих, мин. прич. изкълчил, св. — вж. изкълчвам. |
изкълчвам - изкълчваш, несв. и изкълча, св. 1. Какво. Измествам кост в става. Паднах и си изкълчих ръката. 2. Прен. Преиначавам, изопачавам фа... |
изкъпвам - изкъпваш, несв. и изкъпя, св.; кого/какво. Къпя докрай. Изкъпа ли вече детето? — изкъпвам се/изкъпя се. Къпя докрай себе си. |
изкъпя - изкъпеш, мин. св. изкъпах, мин. прич. изкъпал, св. — вж. изкъпвам. |
изкъртвам - изкъртваш, несв. и изкъртя, св.; какво. Къртя изцяло. Вятърът изкърти тополата. — изкъртвам се/изкъртя се. Къртя се. |
изкъртя - изкъртиш, мин. св. изкъртих, мин. прич. изкъртил, св. — вж. изкъртвам. |
изкъсо - нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало. • Държа изкъсо. 1. Стегнато, без голяма свободна част. ... |
излавям - излавяш, несв. Изловявам. |
излагам - излагаш, несв. и изложа, св. 1. Какво. Поставям и подреждам някъде, за да показвам пред публика. Излагам картини. Излагам дрехи. И... |
излагация - мн. излагации, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи. |
излаз - само ед. 1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората. 2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на мор... |
излапам - излапаш, св. — вж. излапвам. |
излапвам - излапваш, несв. и излапам, св.; какво. Изяждам от край до край с лапане. |
излевря се - излевриш се, мин. св. излеврих се, мин. прич. излеврил се, св. — вж. излеврям се. |
излеврям се - излевряш се, несв. и излевря се, св. Грубо. Излягам се неприлично. |
излегна се - излегнеш се, мин. св. излегнах се, мин. прич. излегнал се, св. — вж. излягам се. |
излежа - излежиш, мин. св. излежах, мин. прич. излежал, св. — вж. излежавам. |
излежавам - излежаваш, несв. и излежа, св.; какво. Прекарвам от край до край присъда в затвора. Излежа си двете години. — излежавам се/излежа ... |
излеко - нареч. Леко, в неголяма степен, плавно. Усмихва се излеко. Запява излеко. |
излекувам - излекуваш, св. 1. Кого/какво. Лекувам до пълно оздравяване или премахване на болестта. Лекарят я излекува от главоболието. Излекув... |
излет - мн. излети, (два) излета, м. Разходка сред природата за един ден. Отивам на излет. |
излетя - излетиш, мин. св. излетях, мин. прич. излетял, св. — вж. излитам. |
излетявам - излетяваш, несв. Излитам. |
излечим - излечима, излечимо, мн. излечими, прил. Който може да се излекува. Излечима болест. |
излея - излееш, мин. св. излях, мин. прич. излял, св. — вж. изливам. |
изливам - изливаш, несв. и излея, св.: какво. 1. Изсипвам определеното количество течност или рядка маса от съд. 2. Лея до завършване в калъ... |
излизам - излизаш, несв. и изляза, св. 1. Напускам някакви Предели отвътре навън. Излизам от стаята. Излизам от страната. 2. Отивам на откри... |
излинея - излинееш, мин. св. излинях, мин. прич. излинял, св. — вж. излинявам. |
излинявам - излиняваш, несв. и излинея, св. 1. Ставам блед, избелявам. Цветовете на плата бяха излинели. 2. Прен. Отслабвам физически, побледн... |
излитам - излиташ, несв. и излетя, св. 1. За птица, самолет и под. — отделям се от земята или от някакво място. Птиците излитаха и бързо се ... |
излишен - излишна, излишно, мн. излишни, прил. 1. Който е в излишък; останал. Имам стотина излишни тухли, мога да ти ги дам. 2. Който е безп... |
излишество - мн. излишества, ср. • Живея в излишество. Живея разкошно, свръх нуждите. |
излишък - мн. излишъци, м. Това, което е в повече от необходимото. Имам време в излишък. Имам тетрадки в излишък. |
излияние - мн. излияния, ср. Емоционално разкриване на чувства и вълнения. Слушам излияния. |
изловя - изловиш, мин. св. излових, мин. прич. изловил, св. — вж. изловявам. |