| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зимъс - нареч. Разг. През зимата. |
| зина - зинеш, мин. св. зинах, мин. прич. зинал, св. — вж. зинвам. |
| зинвам - зинваш, несв. и зина, св. Отварям си устата; зяпвам. Зина да каже нещо, но се отказа . |
| зифт - зифтът, зифта, само ед., м. Черна смола, асфалт. |
| злак - злакът, злака, само ед., м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак. // прил. злачен, злачна, злачно... |
| златар - златарят, златаря, мн. златари, м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. Ще си поръчам обеци при ... |
| златарка - мн. златарки, ж. Търговка на златни изделия. |
| златарски - златарска, златарско, мн. златарски, прил. Който се отнася до златар или златарство. Златарски изделия. Златарско ателие. |
| златарство - само ед. Занаят на златар. |
| златен - златна, златно, мн. златни, прил. 1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. ... |
| златист - златиста, златисто, мн. златисти, прил. Който има цвят и блясък на злато. Златисти къдрици. |
| златисто- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист оттенък, напр. златистозелен, златисторус, златисточервен и др. |
| златка - мн. златки, ж. Малко хищно животно от класа на поровете с ценна кафява кожа. |
| златно- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист, златен блясък, напр. златножълт, златнорус и др. |
| златнокос - златнокоса, златнокосо, мн. златнокоси, прил. Който е с руса и блестяща коса. |
| злато - само ед. 1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина ... |
| злато- - Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодоб... |
| златоносен - златоносна, златоносно, мн. златоносни, прил. 1. Който съдържа злато. Златоносен пясък. 2. Който е приходоносен. Това е златоносен... |
| златоткан - златоткана, златоткано, мн. златоткани, прил. Остар. Който е с втъкани златни нишки или е изтъкан от злато. Златоткани дрехи. |
| златотърсач - мн. златотърсачи, м. Човек, който търси да открие златни залежи. |
| златошит - златошита, златошито, мн. златошити, прил. Остар. Който е обшит със златна нишка. |
| златя - златиш, мин. св. златих, мин. прич. златил, несв.; какво. Позлатявам. |
| зле - нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле. |
| злепоставя - злепоставиш, мин. св. злепоставих, мин. прич. злепоставил, св. — вж. злепоставям. |
| злепоставям - злепоставяш, несв. и злепоставя, св.; кого. Поставям в неприятно положение; компрометирам. - злепоставям се/злепоставя се. Излагам... |
| злина - мн. злини, ж. 1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини. 2. Оби... |
| зло - само ед. 1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си. 2. Зла участ. Сполетя го зло. 3. Много... |
| злоба - само ед. 1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше... |
| злобар - злобарят, злобаря, мн. злобари, м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. Голям злобар. |
| злобарка - мн. злобарки, ж. Жена злобар. |
| злобен - злобна, злобно, мн. злобни, прил. 1. Който по характер е недоброжелателен, злостен. Много е злобен, не обича никого. 2. Който съдъ... |
| злобея - злобееш, мин. св. злобях, мин. прич. зло-бял, несв. Изпитвам или проявявам злоба, обикн. с думи. Стига си злобял! |
| злоблив - злоблива, злобливо, мн. злобливи, прил. Злобен. |
| злободневен - злободневна, злободневно, мн. злободневни, прил. Който е особено интересен, интригуващ за момента. Злободневни въпроси. |
| зловещ - зловеща, зловещо, мн. зловещи, прил. Който предвещава зло, всява страх, ужас. Зловещ замък. Зловещ вик. // нареч. зловещо. |
| зловиди ми се - мин. св. зловидя ми се, мин. прич. зловидял ми се, св. — вж. зловижда ми се. |
| зловижда ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и зловиди ми се, св. Изпитвам злоба заради нещо хубаво у другиго; завиждам. |
| зловонен - зловонна, зловонно, мн. зловонни, прил. Който изпуска лоша миризма. Зловонна яма. |
| зловоние - мн. зловония, ср. Лоша миризма; смрад, воня. |
| зловреден - зловредна, зловредно, мн. зловредни, прил. Който прави зло и причинява вреда; вреден. Той е зловреден за града. |