звънът, звъна, само ед., м. 1. Звук, произведен от удар на единстъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на чаши. Сребърен звън. 2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и под. Звън на часовник. Звън на телефон.
Съновник: Звън, звънец
ако чуеш звън в съня си, ще научиш дълго скривана тайна. ако видиш звънец, предстои ти промяна. чуеш ли го да звъни, е добър знак: ще се радваш на нови придобивки, ще научиш приятни новини.