| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| книговезница - мн. книговезници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги. |
| книговодител - книговодителят, книговодителя, мн. книговодители, м. Лице, което по длъжност завежда служебни финансови книжа. |
| книговодителка - мн. книговодителки, ж. Жена книговодител. |
| книгознание - само ед. Наука за книгата — като културно явление и производствен продукт. |
| книгоиздаване - само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването. |
| книгоиздател - книгоиздателят, книгоиздателя, мн. книгоиздатели, м. Лице, което издава книги; издател. |
| книгоиздателство - мн. книгоиздателства, ср. Издателство. |
| книгообмен - само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва. |
| книгопис - само ед. Библиография. |
| книгоразпространение - само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението. |
| книгохранилище - мн. книгохранилища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището. |
| книжа - само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето. • Ценни книжа. Документи с парична ст... |
| книжар - книжарят, книжаря, мн. книжари, м. Лице, което продава книги. |
| книжарка - мн. книжарки, ж. Жена книжар. |
| книжарница - мн. книжарници, ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали. |
| книжарски - книжарска, книжарско, мн. книжарски, прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока. |
| книжен - книжна, книжно, мн. книжни, прил. 1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари. 2. Който е свързан с производството на... |
| книжка - мн. книжки, ж. 1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка. 2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки. 3.... |
| книжнина - само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина. |
| книжовен - книжовна, книжовно, мн. книжовни, прил. 1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчеств... |
| книжовник - мн. книжовници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници. |
| книжовност - книжовността, само ед., ж. 1. Книжнина. 2. Грамотност, култура. Трябва да се борим за книжовността. |
| княгиня - мн. княгини, ж. Дъщеря или жена на княз. |
| княжество - мн. княжества, ср. Държава или област с върховен глава княз. Княжество България. Княжество Монако. |
| ко-ко - междум. За наподобяване на звуци, които се издават от кокошката и петела в определени случаи. |
| коагулация - само ед. Спец. Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; преси... |
| коалиция - мн. коалиции, ж. 1. Съюз на политически партии. 2. Съюз на държави, насочен против друга държава или държави. Влизам в коалиция. С... |
| коафьор - мн. коафьори, м. Фризьор. |
| кобалт - само ед. Сребристобял твърд метал, който влиза в състава на сплави, а съединенията му се използват за оцветяване в синьо на стъкло... |
| кобила - мн. кобили, ж. 1. Женската на коня. Извеждам кобилата на двора. 2. Прен. Разг. Пренебр. Висока и груба жена. // прил. кобилешки, к... |
| кобилица - мн. кобилици, ж. 1. Истор. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, ко... |
| кобра - мн. кобри, ж. 1. Вид силноотровна змия, срещаща се най-често в Южна Азия и в Южна Америка; змия очиларка. 2. Прен. Много зла жена. |
| кобур - мн. кобури, (два) кобура, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета. |
| кова - ковеш, мин. св. ковах, мин. прич. ковал, несв. 1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изде... |
| коварен - коварна, коварно, мн. коварни, прил. 1 Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна... |
| коварство - мн. коварства, ср. 1. Само ед. Качество на коварен. 2. Коварна постъпка. |
| ковач - мн. ковачи, м. 1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа. 2. Занаятчия, който... |
| ковашки - ковашка, ковашко, мн. ковашки, прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд. |
| ковбой - ковбоят, ковбоя, мн. ковбои, м. Каубой. |
| ковбойски - ковбойска, ковбойско, мн. ковбойски, прил. Каубойски. |