буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
кандисам - кандисаш, св. — вж. кандисвам. |
кандисвам - кандисваш, несв. и кандисам, св. Разг. 1. Скланям, съгласявам се. Кандиса да следва медицина. 2. Диал. Омръзва ми. Кандисах на лек... |
канела - само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарст... |
канибал - мн. канибали, м. Човек, който яде хора; човекоядец. |
канибализъм - само ед. 1. Човекоядство. 2. Прен. Голяма жестокост, зверство. 3. Спец. Използване на себеподобните за храна, което е познато при ... |
канкан - само ед. Френски вариететен танц с бързо темпо, изпълняван от жени. |
канон - мн. канони, (два) канона, м, 1. В християнската религия — установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволява... |
канонада - мн. канонади, ж. 1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт. 2. Прен. Силен, оглушителен шум (от... |
канонизация - само ед. 1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец. 2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон. |
канонизирам - канонизираш, несв. и св.: кого/какво. Извършвам канонизация. |
каноник - мн. каноници, м. 1. Специалист по църковно право. 2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала. 3. Прен. Пренебр. Лице,... |
канонически - каноническа, каноническо, мн. канонически, прил. Който се отнася до канон или каноник. |
кански - нареч. • Пищя кански. Пищя силно, про-низително. |
кант - кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м. 1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмнос... |
кантар - мн. кантари, (два) кантара, м. Уред за мерене на тегло; теглилка. Слагам бананите на кантара. // същ. умал. кантарче, мн. кантарче... |
кантата - мн. кантати, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части. |
кантианство - само ед. Спец. Идеалистическо философско учение, създадено от Кант. |
кантон - мн. кантони, (два) кантона, м. 1. Малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач. 2. Административно-териториална... |
кантонер - мн. кантонери, м. Пазач на железопътна линия или шосе. |
кантонерка - мн. кантонерки, ж. Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка. |
кантора - мн. кантори, ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората. |
кану - мн. канута, ср. 1. Дълга и тясна спортна лодка с едно весло. Едноместно кану. 2. Само ед. Спортна дисциплина — гребане с такава ло... |
канцелария - мн. канцеларии, ж. 1. Служба в учреждение, която се занимава с административна работа. 2. Помещението на такава служба. |
канцеларски - канцеларска, канцеларско, мн. канцеларски, прил. 1. Който е свързан с канцелария. Канцеларско бюро. Канцеларска длъжност. 2. Който... |
канцеларщина - само ед. Пренебр. Стил на работа, отличаващ се с формализъм, излишни административни процедури и бавност. Голяма канцеларщина цари... |
канцероген - мн. канцерогени, (два) канцерогена, м. Спец. Вещество, което причинява болестта рак. |
канцерогенен - канцерогенна, канцерогенно, мн. канцерогенни, прил. Спец. В медицината — който поражда рак. |
канцлер - мн. канцлери, м. 1. Министър-председател в Германия и в Австрия. 2. Остар. Министър-председател в Германската империя. |
канцона - мн. канцони, ж. Спец. 1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви. 2. В литературата — вид лирическо стихотворение... |
канцонета - мн. канцонети, ж. Спец. В музиката — малка творба с песенен характер. |
канче - мн. канчета, ср. 1. Метална цилиндрична чаша с дръжка. За разходката взех и канчета за чай. 2. Висок метален съд с дръжка отгоре з... |
каньон - мн. каньони, (два) каньона, м. Тясна речна долина със стръмни склонове. Преминаването през каньона е трудно. |
каня - каниш, мин. св. каних, мин. прич. канил, несв. 1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. К... |
каолин - само ед. Бяла пластична глина, от която се изработват порцеланови и фаянсови изделия. // прил. каолинов, каолинова, каолиново, мн.... |
капа - мн. капи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа. |
капак - мн. капаци, (два) капака, м. 1. Приспособление за затваряне, захлупване на съд, сандък и др. 2. Всяко приспособление, предназначен... |
капан - мн. капани, (два) капана, м. 1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капан... |
капандура - мн. капандури, ж. Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда. Таванската стая имаше капандура, от която се ... |
капанче - мн. капанчета, ср. 1. Малък капан. 2. Разг. Малка кръчма. Обича да се заседява в капанчетата. |
капарирам - капарираш, несв. и св.; какво. Давам капаро за нещо. Капарирах поръчката за мебели. |