| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зайре - само ед. 1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни. 2. Запаси от зърнени храни. |
| зайцевъдство - само ед. 1. Организирано отглеждане на питомни зайци. 2. Наука за отглеждане на питомни зайци. |
| зайцеферма - мн. зайцеферми, ж. Ферма за отглеждане на зайци. |
| зайчар - зайчарят, зайчаря, мн. зайчари, м. 1. Човек, който отглежда зайци. 2. Ловец, който умее да убива или да лови зайци. 3. Ловно куче,... |
| зайчарник - мн. зайчарници, (два) зайчарника, м. Специално направено помещение или постройка за отглеждане на питомни зайци. Направих два зайч... |
| зайче - мн. зайчета, ср. 1. Малък заек. 2. Малкото на заек. 3. Само мн. Бялата пяна, която се образува на гребена на морски вълни. • Слънч... |
| зайчи - зайча, зайче, мн. зайчи, прил. Заешки. Зайчи стъпки. Зайча мас. |
| закален - закалена, закалено, мн. закалени, прил. 1. Който е добил физическа и нравствена издръжливост; кален. Беше закален и не настиваше. ... |
| закалителен - закалителна, закалително, мн. закалителни, прил. Който е предназначен да закалява. Закалителни процедури. |
| закалка - само ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка. |
| закаля - закалиш, мин. св. закалих, мин. прич. закалил, св. — вж. закалявам. |
| закалявам - закаляваш, несв. и закаля, св. 1. Кого. Правя някой да стане физически или/и нравствено издръжлив, силен. 2. Какво. Придавам твърд... |
| закана - мн. закани, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана. |
| заканвам - заканваш, несв. и заканя, св:, кого. Започвам да каня. От един месец съм заканила гости. — заканвам се/заканя се. 1. На кого. Отпр... |
| заканителен - заканителна, заканително, мн. заканителни, прил. Който съдържа и/или изразява закана. Заканителен глас. Заканителен поглед. |
| заканя - заканиш, мин. св. заканих, мин. прич. заканил, св. — вж. заканвам. |
| закарам - закараш, св. — вж. закарвам. |
| закарвам - закарваш, несв. и закарам, св. 1. Какво. Завеждам животни, като ги направлявам; откарвам. 2. Какво/кого. Карам до определено място... |
| закача - закачиш, мин. св. закачих, мин. прич. закачил, св. — вж. закачам. |
| закачалка - мн. закачалки, ж. 1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи. 2. Приспособление с кука за окачван... |
| закачам - закачаш, несв. закача, св.; какво. 1. Поставям някъде да виси. Закачих си палтото на закачалката. 2. Прикрепям към нещо. Закачих к... |
| закачвам - закачваш, несв. Закачам. |
| закачка - мн. закачки, ж. Шега, задяване. • Имам закачка (с някого). Имам приятелски, интимни отношения. |
| закачлив - закачлива, закачливо, мн. закачливи, прил. 1. Който обича да се шегува, да се закача. 2. Който изразява или съдържа закачка, преди... |
| закашля - закашлиш, мин. св. закашлих, мин. прич. закашлил, св. — вж. закашлям. |
| закашлям - закашляш, несв. и закашля, св. Започвам да кашлям. — закашлям се/закашля се. Започвам да кашлям дълбоко, продължително. |
| заквасвам - заквасваш, несв. и заквася, св. Подквасвам. |
| закваска - само ед. 1. Вещество, което предизвиква подквасване; подквас. 2. Прен. Склонност, заряд, който съм получил. Творческа закваска. |
| заквася - заквасиш, мин. св. заквасих, мин. прич. заквасил, св. — вж. заквасвам. |
| закича - закичиш, мин. св. закичих, мин. прич. закичил, св. — вж. закичвам. |
| закичвам - закичваш, несв. и закича, св.; какво. Втъквам, забождам цвете в коса или на дреха за украшение, — закичвам се/закича се. Закичвам ... |
| заклатвам - заклатваш, несв. Заклащам. |
| заклатя - заклатиш, мин. св. заклатих, мин. прич. заклатил, св. — вж. заклащам. |
| заклащам - заклащаш, несв. и заклатя, св.; какво.1. Започвам да клатя. Заклати глава. 2. Клатя малко, поклащам. Ветрецът заклащаше листата и ... |
| заклевам - заклеваш, несв. и закълна, св.; кого. 1. Настойчиво искам от някого да направи нещо, като под клетва (в 1 знач.). Заклевам те да н... |
| заклеймя - заклеймиш, мин. св. заклеймих, мин. прич. заклеймил, св. — вж. заклеймявам. |
| заклеймявам - заклеймяваш, несв. и заклеймя, св.; когокакво. Осъждам остро, изобличавам публично. Заклеймиха изменниците. // прил. заклеймен, за... |
| заклет - заклета, заклето, мн. заклети, прил. 1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген. 2... |
| заклещтвам - заклещваш, несв. и заклещя, св.; какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си... |
| заклещя - заклещиш, мин. се. заклещих, мин. прич. заклещил, се. — еж. заклещвам. |