| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| накръст - нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст. |
| накуп - нареч. 1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп. 2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп. |
| накупувам - накупуваш, несв. и накупя, св.; какво. Купувам много, в голямо количество. Накупих дрехи за всички. |
| накупя - накупиш, мин. св. накупих, мин. прич. накупил, св. - вж. накупувам. |
| накуцвам - накуцваш, несв. Куцам леко, малко. Боли ме кракът и накуцвам. |
| накъде - нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал. • Няма накъде.... |
| накъдето - нареч. и съюз. Към което място, в каквато посока. Тръгвам, накъдето кажеш. |
| накъдря - накъдриш, мин. св. накъдрих, мин. прич. накъдрил, св. — вж. накьдрям. |
| накъдрям - накъдряш, несв. и накъдря, св; какво. Правя нещо да стане къдраво, на вълни. Накъдрих косата си. |
| накълва - накълвеш, мин. св. накълвах, мин. прич. накълвал, св. — вж. накълвавам. |
| накълвавам - накълваваш, несв. и накълва, св.; какво. 1. За птица — започвам да кълва нещо цяло; повреждам, като кълва. Косовете покълваха гроз... |
| накълцам - накълцаш, св. — вж. накълцвам. |
| накълцвам - накълцваш, несв. и накълцам, св.; какво. С кълцане раздробявам достатъчно количество от нещо. Накълцах месото. |
| накъм - предлог. Разг. Отношение към място като посока на движение. Тръгна накъм реката. |
| накървавя - накървавиш, мин. св. накървавих, мин. прич. накървавил, св. — вж. накървавявам. |
| накървавявам - накървавяваш, несв. и накървавя, св.; какво. Правя нещо да стане кърваво, потапям в кръв, нацапвам с кръв. Накървавих ръцете си. |
| накъркам се - накъркаш се, св. — вж. накърквам се. |
| накърквам се - накъркваш се, несв. и накъркам се, св. Разг. 1. Напивам се, ставам пиян. 2. Нахранвам се обилно. |
| накърмвам - накърмваш, несв. Накърмям. |
| накърмя - накърмиш, мин. св. накърмих, мин. прич. накърмил, св. — вж. накърмям. |
| накърмям - накърмяш, несв. и накърмя, св. 1. Кого. Кърмя дете до пълното му насищане. Накърмих бебето. 2. Какво. Храня животни до насищането ... |
| накърнен - накърнена, накърнено, мн. накърнени, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство. |
| накърня - накърниш, мин. св. накърних, мин. прич. накърнил, св. — вж. накърнявам. |
| накърнявам - накърняваш, несв. и накърня, св. 1. Какво. Засягам целостта на нещо. 2. Прен. Кого. Засягам чувствата, морално-етическите качеств... |
| накърша - накършиш, мин. св. накърших, мин. прич. накършил, св. — вж. накършвам. |
| накършвам - накършваш, несв. и накърша, св.; какво. Кърша в достатъчно количество. Накършиха цъфнали клонки. |
| накъсам - накъсаш, св. — вж. накъсвам. |
| накъсвам - накъсваш, несв. и накъсам, св.; какво. 1. Късам нещо (цветя или плодове) в достатъчно количество. Накъсах цветя за мама. 2. Късам ... |
| накъсо - нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му... |
| нал - налът, нала, мн. налове, (два) нала, м. Малко желязно парче с форма на дъга, което се поставя върху подметка или ток на обувка, за... |
| налавям - налавяш, несв. и наловя, св.; какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв. — налавям се/наловя се. Само мн. Хв... |
| налагам - налагаш, несв. и наложа, св. 1. Какво. Слагам едно върху друго, накуп. Налагам туршия. Налагам баница. 2. Какво. Поставям лечебно ... |
| налазвам - налазваш, несв. и налазя, св.; какво/кого. Лазя върху нещо, полазвам. Мравките бяха налазили сладкишите. |
| налазя - налазиш, мин. св. налазих, мин. прич. налазил, св. - вж. налазвам. |
| налегна - налегнеш, мин. св. налегнах, мин. прич. налегнал, св. — вж. налягам. |
| належа се - належиш се, мин. св. належах се, мин. прич. належал се, св. — вж. належавам се. |
| належавам се - належаваш се, несв. и належа се, св. Лежа до пълно насищане. |
| належащ - належаща, належащо, мн. належащи, прил. Който е важен и изисква бързо разрешаване. Належаща задача. |
| налеп - мн. налепи, (два) налепа, м. Подобно на обрив вещество, натрупано по лигавицата на устната кухина или в гърлото. Гноен налеп. |
| налепвам - налепваш, несв. и налепя, св.: какво, върху какво/ по какво. Лепя в достатъчно количество. Налепих марките върху писмото. |