| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възцарявам - възцаряваш, несв. и възцаря, св.;Установявам за дълго.— възцарявам се/възцаря се.Настъпвам, установявам се. |
| вълк - вълкът, вълка, мн. вълци, (два) вълка, м.Едър хищен бозайник от рода на кучетата със сивожълта козина. |
| вълкодав - вълкодави, (два) вълкодава, м.Голямо куче, подготвено да преследва вълци. |
| вълна - само ед.1. Козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и под.).2. Остригана и обработе... |
| вълнение - мн. вълнения, ср.1. Само ед. Движение на вълни по водна повърхност.2. Прен. Само ед. Душевно безпокойство. Очаквам с вълнение резу... |
| вълнест - вълнеста, вълнесто, мн. вълнести, прил.Който обилно е покрит с вълна, косми. |
| вълнист - вълниста, вълнисто, мн. вълнисти, прил.Който е на вълни; вълнообразен. |
| вълнодаен - вълнодайна, вълнодайно, мн. вълнодайни, прил.За животно — който се отглежда да дава вълна. Вълнодайна порода.// същ. вълнодайност,... |
| вълнолом - мн. вълноломи, (два) вълнолома, м.Каменна ограда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни. |
| вълнообразен - вълнообразна, вълнообразно, мн. вълнообразни, прил. Който има вид на вълни. Вълнообразна повърхност. Вълнообразна линия. |
| вълнувам - вълнуваш, несв.1. Какво. Причинявам вълнение (в 1 знач.). Вятърът вълнува морето.2. Прен. Кого/какво. Предизвиквам вълнение (във 2... |
| вълчи - вълча, вълче и вълчо, мн. вълчи, прил.1. Който се отнася до вълк.2. Прен. Хищен, безогледен. |
| вълчица - мн. вълчици, ж.Женското животно вълк. |
| вълшебен - вълшебна, вълшебно, мн. вълшебни, прил.1. Чудотворен, магически. Вълшебното килимче.2. Прен. Пленителен, очарователен, омаен. Вълш... |
| вълшебник - мн. вълшебници, м.1. В приказките: магьосник.2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва. |
| вълшебница - мн. вълшебници, ж.Жена вълшебник. |
| вълшебство - мн. вълшебства, ср.1. Само ед. В приказките: магьосничество.2. Прен. Действие или проява, които очароват, пленяват. |
| вън - нареч.Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.• Вън от.1. За посочване на м... |
| вънка - нареч.Разг. Вън. |
| външен - външна, външно, мн. външни, прил.1. Който е вън, отвън, на повърхността.2. Чужд, страничен.// нареч. външно.// същ. външност. |
| въображаем - въображаема, въображаемо, мн. въображаеми, прил.Който съществува само във въображението; нереален, недействителен. Въображаеми вра... |
| въображение - само ед.Способност за изграждане на мислени представи, образи; фантазия. Богато въображение. Творческо въображение. Това съществув... |
| въобразя си - въобразиш си, мин. св. въобразих си, мин. прич. въобразил си, св.— вж. въобразявам си. |
| въобразявам си - въобразяваш си, несв. и въобразя си. св.1. Мислено си представям. Въобразете си за момент, че сте в ракета.2. Погрешно предполагам... |
| въобще - нареч.Изобщо. Въобще не ме интересува! |
| въодушевен - въодушевена, въодушевено, мн. въодушевени, прил.Който изразява въодушевление или се намира във въодушевление. Не съм твърде въодуш... |
| въодушевление - само ед.Душевен подем, повдигнато настроение за дейност; ентусиазъм. Работя с въодушевление. |
| въодушевя - въодушевиш, мин. св. въодушевих, мин. прич. въодушевил, св.— вж. въодушевявам. |
| въодушевявам - въодушевяваш, несв. и въодушевя, св.; кого.Предизвиквам въодушевление. Никой не може да го въодушеви.— въодушевявам се/въодушевя с... |
| въоръжа - въоръжиш, мин. св. въоръжих, мин. прич. въоръжил, св.— вж. въоръжавам. |
| въоръжавам - въоръжаваш, несв. и въоръжа, св.; кого/какво, с какво.1. Снабдявам с оръжие.2. Прен. Снабдявам със средства за дейност. Въоръжавам... |
| въоръжение - мн. въоръжения, ср.Съвкупност от средствата за водене на война; оръжие. |
| въпиещ - въпиеща, въпиещо, мн. въпиещи, прил.Остар. Който е в много висока степен, краен. Въпиеща нужда. Въпиеща несправедливост. |
| въплатя - въплътиш, мин. св. въплътих, мин. прич. въплътил, св.— вж. въплъщавам. |
| въплатявам - въплътяваш, несв.Въплъщавам. |
| въплащавам - въплъщавам, въплъщаваш, несв. и въплътя, св.; какво.Изразявам в конкретен, веществен образ; осъществявам. Въплъщавам мечтите си.— ... |
| въплащение - само ед.Реален израз, образ. Въплъщение на грозотата. |
| въпреки - предлог.За означаване на противодействащо обстоятелство. Въпреки неприятностите той не губеше настроението си.• Въпреки че. Съюз. ... |
| въпрос - мн. въпроси, (два) въпроса, м.1. Питане, което изисква отговор. Имам два въпроса. Кой ще отговори на въпроса?2. Предмет на разгово... |
| въпросителен - въпросителна, въпросително, въпросителни, прил.Който изразява въпрос или служи за изразяване на въпрос. Въпросителна интонация. Въ... |