| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| заравня - заравниш, мин. св. заравних, мин. прич. заравнил, св. — вж. заравнявам. |
| заравнявам - заравняваш, несв. и заравня, св.; какво. Правя да стане равен. Заравнявам земята. |
| заравям - заравяш, несв. и заровя, св. 1. Какво. Слагам в дупка и затрупвам отгоре. 2. Какво. Запълвам яма, ров и под. 3. Кого. Погребвам. 4... |
| зарадвам - зарадваш, св.; кого. Правя радостен, доставям радост. — зарадвам се. Ставам радостен. // прил. зарадван, зарадвана, зарадвано, мн.... |
| заради - предлог. 1. По причина на, поради. Не дойдох заради лошото време. 2. За означаване в чия полза или по чия вина се извършва действи... |
| зараждам - зараждаш, несв. и зародя, св. Започвам да раждам. — зараждам се/зародя се. Възниквам, създавам се, появявам се. В сърцето и се зар... |
| зараза - само ед. 1. Причинител на болест, която се предава от един организъм на друг. 2. Процесът на предаване на болест от един на друг, ... |
| заразен - заразена, заразено, мн. заразени, прил. Който е приел зараза. // същ. заразеност, заразеността, ж. |
| заразител - заразителят, заразителя, мн. заразители, м. За човек, предмет, вода и др. — който разпространява зараза. |
| заразителен - заразителна, заразително, мн. заразителни, прил. 1. Разг. Който може да се предаде чрез зараза. 2. Прен. Увличащ, разпространяващ ... |
| заразоносител - заразоносителят, заразоносителя, мн. заразоносители, м. Човек, който носи зараза и може да я предаде. |
| заразя - заразиш, мин. св. заразих, мин. прич. заразил, св. - вж. заразявам. |
| заразявам - заразяваш, несв. и заразя, св. 1. Кого. Предавам зараза. Детето зарази и майка си. 2. Кого. Увличам да ми подражава. Заразих го с ... |
| заран - заранта, мн. зарани, ж. Разг. 1. Сутрин. Утре заран трябва да стана рано. 2. Като нареч. Времето сутрин. Заран спи до късно. |
| зарана - и заранка нареч. Диал. Утре сутрин. |
| заранка - нареч. — вж. зарана. |
| зарар - само ед. Разг. Загуба, вреда. Голям зарар имаше от сушата. |
| зарасна - зараснеш, мин. св. зараснах, мин. прич. зараснал, св. — вж. зараствам. |
| зараста - зарастеш, мин. св. зарастох, мин. прич. зарасъл, св. Зарасна. |
| зараствам - зарастваш, несв. и зарасна, св. За рана — затварям се, заздравявам. Раните му зарастваха много бавно. |
| зарево - само ед. Отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце). Заревото на слънцето позлати морето. |
| зарегистрирам - зарегистрираш, несв. и св. Регистрирам. — зарегистрирам се. Регистрирам се. // същ. зарегистриране, ср. |
| заредя - заредиш, мин. св. заредих, мин. прич. заредил, св. — вж. зареждам. |
| зарежа - зарежеш, мин. св. зарязах, мин. прич. зарязал, св. — вж. зарязвам. |
| зареждам - зареждаш, несв. и заредя, св. 1. Какво/кого. Започвам да изреждам. Пак зареди съседите си да им иска пари. 2. Какво. Започвам песе... |
| зарезан - само ед. • Трифон Зарезан. Пролетен празник от християнския календар, посветен на лозята, в чийто ден започва зарязването им. |
| зарека - заречеш, мин. св. зарекох, мин. прич. зарекъл, св. — вж. заричам. |
| зарея - зарееш, мин. св. зареях, мин. прич. зареял, св. Започвам да рея, обикн. поглед. Зарея поглед в далечината. - зарея се. 1. За погле... |
| зарзават - само ед. Разг. Няколко вида зеленчуци заедно; зеленчук. // прил. зарзаватен, зарзаватена, зарзаватено, мн. зарзаватени. |
| зарзаватчийка - мн. зарзаватчийки, ж. Жена зарзаватчия. |
| зарзаватчийница - мн. зарзаватчийници, ж. Разг. Магазин за зеленчуци. |
| зарзаватчия - мн. зарзаватчии, м. Мъж, който продава зарзават. // прил. зарзаватчийски, зарзаватчийска, зарзаватчийско, мн. зарзаватчийски. |
| зарзала - мн. зарзали, ж. 1. Дърво кайсия. 2. Плодът на дървото кайсия. |
| зарзалиев - зарзалиева, зарзалиево, мн. зарзалиеви, прил. Зарзалов. |
| зарзалия - мн. зарзалии, ж. Разг. Зарзала. |
| зарзалов - зарзалова, зарзалово, мн. зарзалови, прил. 1. Който се отнася до зарзала. Зарзалова реколта. 2. Който е направен от зарзали. Зарза... |
| заривам - зариваш, несв. и зарина, св. 1. Какво. Покривам, засипвам, затрупвам. Сухите листа са заринали пътеката. 2. Какво/кого. Заравям (в... |
| зарин - само ед. Спец. Бойно отровно вещество с нервнопаралитично действие. |
| зарина - заринеш, мин. св. заринах, мин. прич. заринал, св. — вж. заривам. |
| заричам - заричаш, несв. и зарека, св.; кого. Заклевам да не върши нещо. Заричам тс да не ходиш там. — заричам се/зарека се. Обещавам пред с... |