| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| инвазия - само ед. 1. Нахлуване, влизане, нашествие. Инвазия на войски в чужда територия. 2. Спец. В медицината — проникване на болестни при... | 
| инвалид - мн. инвалиди, м. Лице, което е с намалена или напълно изгубена работоспособност в резултат от болест или нараняване. • Военноинвал... | 
| инвариант - мн. инварианти, (два) инварианта, м. 1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания. 2. Спец. В езикознанието — ... | 
| инвентар - само ед. 1. Движимо имущество на предприятие, учреждение и др. 2. Списък, опис на движимото имущество. // прил. инвентарен, инвент... | 
| инвентаризация - мн. инвентаризации, ж. Периодична проверка на инвентара в предприятие, учреждение. Правя инвентаризация. | 
| инвентаризирам - инвентаризираш, несв. и св.; какво. Правя инвентаризация. // същ. инвентаризиране, ср. | 
| инвенция - само ед. Творческо постижение, хрумване, въображение. | 
| инверсия - мн. инверсии, ж. 1. Спец. Изменение на обикновения ред на думите в изречение или словосъчетание, използвано като стилистичен похва... | 
| инвестирам - инвестираш, несв. и св.: какво, в какво. Влагам капитал в предприятие, производство, строеж и др. Инвестирам средства в книгоиздав... | 
| инвеститор - мн. инвеститори, м. 1. Предприятие или лице, което инвестира в нешо. В страната ще дойдат и инвеститори чужденци. 2. Служебно лице... | 
| инвестиционен - инвестиционна, инвестиционно, мн. инвестиционни, прил. Който се отнася до инвестиция. Инвестиционен капитал. | 
| инвестиция - мн. инвестиции, ж. 1. Само ед. Инвестиране. 2. Средствата, които се инвестират. Правя инвестиции в петролодобива. | 
| индекс - мн. индекси, (два) индекса, м. 1. Номериран показалец в края на научно съчинение. Индекс на използваните източници. 2. Спец. Във ф... | 
| индексация - мн. индексации, ж. Съставяне на индекс (във 2 и 3 знач.). | 
| индексирам - индексираш, несв. и св. Съставям индекс (най-често във 2 и 3 знач.). Според индекса на инфлацията се индексират и заплатите. | 
| индивид - мн. индивиди, (два) индивида, м. Отделно взет човек или животно, отделен екземпляр. Свобода на индивида. Всеки индивид реагира по ... | 
| индивидуален - индивидуална, индивидуално, мн. индивидуални, прил. 1. Който е присъщ на един индивид, личен. Индивидуален характер. Индивидуална ... | 
| индивидуализирам - индивидуализираш, несв. и св.; кого/какво. Отделям, представям, откроявам от другите. Тези особености на стила индивидуализират по... | 
| индивидуализъм - само ед. 1. Спец. Във философията — принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Ст... | 
| индивидуалист - мн. индивидуалисти, м. 1. Привърженик на индивидуализма (в 1 знач.). 2. Човек, склонен към индивидуализъм (във 2 и 3 знач.). | 
| индивидуалистичен - индивидуалистична, индивидуалистично, мн. индивидуалистични, прил. Който се отнася до индивидуализъм. | 
| индивидуалистка - индивидуалистки, ж. Жена индивидуалист. | 
| индивидуалност - индивидуалността, само ед.,ж. 1. Отличителните, личните качества на нещо. Индивидуалност на писател. Творческа индивидуалност. 2. ... | 
| индиго - мн. индига, ср. 1. Само ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя. 2. Само ед. Боята, получена от този храст. 3... | 
| индикатор - мн. индикатори, (два) индикатора, м. Спец. 1. Уред към машина или апарат, който показва някакви данни. 2. Вещество, което, поставе... | 
| индикация - мн. индикации, ж. 1. Показател. Повишаването на температурата е индикация за влошаване на състоянието. 2. Обикн. мн. Указания за д... | 
| индиректен - индиректна, индиректно, мн. индиректни, прил. Непряк, косвен, околен. Индиректен начин. | 
| индиферентен - индиферентна, индиферентно, мн. индиферентни, прил. Безразличен, безучастен. Индиферентен към политиката. | 
| индиферентност - индиферентността, само ед., ж. Безразличие. Отнасям се с индиферентност. | 
| индрише - мн. индришета, ср. Стайно цвете от семейство здравецови с нарязани ароматни листа и малки виолетови цветчета с приложение като под... | 
| индуизъм - само ед. Религия в Индия, възникнала през IV век на основата на браманизма и будизма. | 
| индуист - мн. индуисти, м. Привърженик на индуизма. | 
| индуистка - мн. индуистки, ж. Привърженичка на индуизма | 
| индуктивен - индуктивна, индуктивно, мн. индуктивни, прил. 1. Който си служи с индукция (във 2 знач.). 2. Който е предизвикан от индукция (в 3 ... | 
| индуктирам - индуктираш, несв. и св.; какво. Създавам електрически ток чрез индукция. | 
| индуктор - мн. индуктори, (два) индуктора, м. 1. Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток. 2. В електротехниката — ма... | 
| индукция - само ед. Спец. 1. Възникване на едно явление под въздействието на друго. 2. В логиката — умозаключение, при което от частни истини... | 
| индулгенция - мн. индулгенции, ж. Истор. Папско писмо или частица от свещен предмет, които се продават и служат за опрощение на греховете. | 
| индустриален - индустриална, индустриално, мн. индустриални, прил. Който е свързан с индустрията. Индустриално производство. Индустриален град. •... | 
| индустриализация - само ед. Изграждане на едра машинна промишленост като основен начин на производство в дадена страна. |