| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| капия - мн. капии, ж. 1. Остар. Врата или прозорец, отвор на сграда. 2. Остар. Учреждение. 3. Остар. Калъф за нож или кама; ножница. 4. Са... |
| капка - мн. капки, ж. 1. Малка частица течност, която пада като цяло и заема кръгла форма върху повърхност. 2. Обикн. мн. Течно лекарство,... |
| капла - мн. капли, ж. Метална част на колелото на велосипед или на автомобил, по която се поставя гумата. |
| капна - капнеш, мин. св. капнах, мин. прич. капнал, св. — вж. капвам. |
| каприз - мн. капризи, (два) каприза, м. Неоснователно и променливо желание; прищявка. Проявявам каприз. Детски капризи. |
| капризен - капризна, капризно, мн. капризни, прил. 1. Който е склонен да проявява капризи. Капризно момиче. 2. За растение — който изисква сп... |
| капризнича - капризничиш, мин. св. капризничих, мин. прич. капризничил, несв. Проявявам капризи. |
| капрон - само ед. Синтетично влакно и тъкан от него. Чорапогащи от капрон. |
| капсула - мн. капсули, ж. 1. Възпламенител на заряд в патрон, снаряд и др. 2. Всяко приспособление с цилиндрична или кръгла форма, затварящо... |
| капсулирам - капсулираш, несв. и св.; какво. Поставям в капсула, обвивам в капсула. Капсулирам лекарства. - капсулирам се. Обвивам се в капсула... |
| каптаж - само ед. 1. Съоръжение за улавяне на подземни или изворни води или за изваждане на газ от земята при запазване на качествата им. 2... |
| каптирам - каптираш, несв. и св.; какво. Улавям подземни или изворни води или газ, обикн. при извора, за да ги изведа на земната повърхност. ... |
| капуцин - мн. капуцини, м. Католически монах от Франциския орден. |
| капчук - мн. капчуци, (два) капчука, м. Дъждовна или снежна вода, която се събира и капе или се стича от стрехите или по улуците. Обичам да... |
| капя - капеш, мин. св. капах, мин. прич. капал, несв. 1. За течност — падам на капки. Сълзите и капят. Кръвта капе. 2. За съд, таван и др... |
| карабина - мн. карабини, ж. Лека и къса бойна пушка. |
| каравана - мн. каравани, ж. 1. Остар. Голям, разлат меден домакински съд. 2. Фургон, който се прикачва към кола и служи за спане и почивка на... |
| карагачка - мн. карагачки, ж. Диал. Цвете нарцис. |
| караконджо - мн. караконджовци, м. В народните вярвания — зъл дух, който плаши хората нощем и върлува главно от Коледа до Богоявление. Какво хо... |
| каракул - само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган. |
| карам - караш, несв. 1. Кого/какво. Насочвам, направлявам да върви пред мене. Карам крава. Карат го в полицията. Карат го на разпит. 2. Ка... |
| карамел - мн. карамели, (два) карамела, м. 1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбо... |
| карамелизирам - карамелизираш, несв. и св.; какво. Превръщам захар или гликоза в карамел. — карамелизирам се. Превръщам се в карамел. |
| карамфил - мн. карамфили, (два) карамфила, м. 1. Градинско или диво цвете със силна миризма и кичести цветове с различен цвят, както и стрък ... |
| караница - мн. караници, ж. Разг. Кавга, свада. Всеки ден слушам караниците им. |
| карантина - само ед. Изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространяването на заразни болести. Тук има кара... |
| карантинирам - карантинираш, несв. и св.; кого/ какво. Държа под карантина. Трябва да карантинираме болните. |
| карантия - само ед. 1. Вътрешности на заклано животно, предлагани за храна. Ще купя карантия за супа. 2. Разг. Пренебр. Вътрешности на човек.... |
| карат - мн. карати, (два) карата, м. 1. Единица мярка за скъпоценни камъни, равна на 0,2055 г. 2. Мярка за чистота на златото, която може ... |
| карате - само ед. Японска система за защита без оръжие, с удари с ръце и крака по уязвимите части на тялото. Тренирам карате. |
| караул - мн. караули, (два) караула, м. 1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул. 2. ... |
| карауля - караулиш, мин. св. караулих, мин. прич. караулил, несв. Давам караул. |
| карашмалък - само ед. Навалица, множество, неразбория. |
| карбамид - само ед. 1. Спец. Синтетично органично съединение, употребявано за производство на пластмаси, лекарства. 2. Урея. // прил. карбами... |
| карбид - само ед. 1. Спец. Съединение на въглерода с различни елементи. 2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен. // прил. ка... |
| карбол - само ед. Вид киселина, която се добива от каменовъглен катран и се употребява като дезинфектиращо средство; фенол. |
| карбонат - само ед. или карбонати само мн. Спец. В химията — сол/и на въглената киселина. |
| карбонизация - само ед. Спец. 1. В химията — превръщане във въглища; овъгляване. 2. В химията — суха дестилация на дърва или каменни въглища. 3. ... |
| карбуратор - мн. карбуратори, (два) карбуратора, м. В техниката — устройство в двигател с вътрешно горене, в което течното гориво се превръща в... |
| карго - само ед. 1. Товар на кораб. 2. Застраховка на стоки, превозвани с кораб. |