| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мъчно - нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл. • Мъчно ми (или ти, му, и, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме... |
| мъчно- - Първа част на сложни думи със значение мъчен, труден за: мъчноподвижен, мъчнопроходим, мъчнопроизносим. |
| мюжде - мн. мюждета, ср. Остар. 1. Награда, дар при съобщаване на радостна вест. 2. Вест, новина. • Вземам мюждето. Пръв съобщавам някаква... |
| мюзикбокс - мн. мюзикбоксове, (два) мюзикбокса, м. Музикална кутия. |
| мюзикхол - мн. мюзикхолове, (два) мюзикхола, м. Забавна програма с различни музикални, циркови и други номера; вариете. |
| мюзикъл - мн. мюзикъли, (два) мюзикъла, м. Съвременна музикална комедия, в която се съчетават комичен литературен текст, музика и балет. |
| мюсюлманин - мн. мюсюлмани, м. Мохамеданин. |
| мюсюлманка - мн. мюсюлманки, ж. Мохамеданка. |
| мюсюлманство - само ед. Мохамеданство. |
| мюфтийство - мн. мюфтийства, ср. Служба и канцелария на мюфтия. • Главно мюфтийство. Върховна инстанция на мюфтийските съдилища. |
| мюфтия - мн. мюфтии, м. Мохамедански съдия и богослов от висшето духовенство, който съди според Корана. // прил. мюфтийски, мюфтийска, мюфт... |
| мющерия - мн. мющерии, м. Разг. Редовен купувач, клиент. |
| мязам - мязаш, несв. Разг. Приличам. Това на нищо не мяза. |
| мяра - мн. мери, ж. 1. Начин за определяне на количество по приета единица; мярка. 2. Истор. Съд за течности или зърнени храни. 3. Прен. ... |
| мярвам - мярваш, несв. и мярна, св. Мяркам поединично, еднократно. — мярвам се/мярна се. Мяркам се поединично, еднократно. Зад завесата се ... |
| мярка - мн. мерки, ж. 1. Мяра. 2. Единица за измерване. Мярка за дължина. 3. Размер. Дрехите не са моята мярка. 4. Средство за осъществява... |
| мяркам - мяркаш, несв.; какво/кого. 1. Забелязвам за късо време. 2. Показвам нещо за малко и пак го скривам. — мяркам се. 1. Явявам се за м... |
| мярна - мернеш, мин. св. мярнах, мин. прич. мярнал, св. — вж. мярвам. |
| място - мн. места, ср. 1. Част от пространството, която заема един предмет. 2. Определено пространство, където се намира винаги един предм... |
| мятам - мяташ, несв. и метна, св. 1. Какво. Хвърлям. Мятам копие. 2. Кого. Повалям на земята. 3. Какво. Покривам, простирам. Метна пъстро ... |
| мяу - междум. За издаван от котка глас. |
| мяукам - мяукаш, несв. 1. За котка — издавам глас. 2. Издавам глас като котка. |
| мяуча - мяучиш, мин. св. мяучих, мин. прич. мяучил, несв. Мяукам. |
| на - предлог. 1. Отношение на притежание, принадлежност. Роклята на мама. 2. Отношение към деятел или вършител. 3. Отношение към обект ... |
| на- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня,... |
| набабувам се - набабуваш се, св. Бабувам до насита, до края на възможностите си. |
| набавя - набавиш, мин. св. набавих, мин. прич. набавил, св. — вж. набавям. |
| набавям - набавяш, несв. и набавя, св.; какво. Доставям достатъчно от нещо, задоволявам някаква нужда. Набавих всички необходими пособия за ... |
| набарам - набараш, св. — вж. набарвам. |
| набарвам - набарваш, несв. и набарам, св.; какво/ кого. Разг. 1. Чрез пипане откривам някого или нещо. Набарах в джоба си забравена бележка. ... |
| набег - мн. набези, (два) набега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези. |
| набеден - набедена, набедено, мн. набедени, прил. 1. Когото са набедили; обвинен незаслужено. 2. Прен. Провъзгласен за някакъв, без да има з... |
| набедреник - мн. набедреници, (два) набедреника, м. 1. Истор. Част от военно облекло, която се носи върху бедрата. 2. Спец. Част от свещеническ... |
| набедя - набедиш, мин. св. набедих, мин. прич. набедил, св. — вж. набедявам. |
| набедявам - набедяваш, несв. и набедя, св.; кого. Виня несправедливо, без основания. Набедиха го, че е откраднал парите на баща си. |
| набеждавам - набеждаваш, несв. Набедявам. |
| набелвам - набелваш, несв. и набеля, св.; какво. Беля в достатъчно количество. Набелих два килограма картофи. |
| набележа - набележиш, мин. св. набелязах и набележих, мин. прич. набелязал и набележил, св. — вж. набелязвам. |
| набеля - набелиш, мин. св. набелих, мин. прич. набелил, св. — вж. набелвам. |
| набелязвам - набелязваш, несв. и набележа, св.; какво/кого. 1. Бележа всичко. Набелязах овцете със синя боя, за да ги познавам отдалече. 2. Опр... |