| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| двукрил - двукрила, двукрило, мн. двукрили, прил. 1. Който е с две крила. Двукрил гардероб. 2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има д... | 
| двукрилен - двукрилна, двукрилно, мн. двукрилни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец. | 
| двуличен - двулична, двулично, мн. двулични, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка. | 
| двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие. | 
| двуличник - мн. двуличници, м. Двуличен човек; лицемер. | 
| двуличнича - двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двуличничил, несв. Проявявам двуличие. | 
| двусмислен - двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.... | 
| двусмислица - мн. двусмислици, ж. Двусмислено изречение или съчетание. | 
| двуцевка - мн. двуцевки, ж. Ловна пушка с две цеви. | 
| двучлен - мн. двучлени, (два) двучлена, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином. | 
| двучленен - двучленна, двучленно, мн. двучленни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия. | 
| де - съюз и нареч. Разг. Къде. Де отиде? | 
| де- - (дез-) Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам,... | 
| де-гиди - част. Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава! | 
| дебаркирам - дебаркираш, несв. и св. Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия. | 
| дебати - само мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати. | 
| дебатирам - дебатираш, несв. и св. Провеждам дебати; разисквам, обсъждам. | 
| дебел - дебела, дебело, мн. дебели, прил. 1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер. 2... | 
| дебелак - мн. дебелаци, м. Пренебр. 1. Дебел човек. 2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек. | 
| дебелан - мн. дебелановци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек. | 
| дебелея - дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв. Ставам дебел; пълнея. | 
| дебелина - мн. дебелини, ж. 1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелин... | 
| дебелоглав - дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който тр... | 
| дебелоглавие - само ед. Пренебр. Прекалена упоритост, твърдоглавие. | 
| дебелоглавщина - само ед. Пренебр. Дебелоглавие. | 
| дебелокож - дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелокожи, прил. 1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно. 2. Прен. Пренебр. За човек — ... | 
| дебелоок - дебелоока, дебелооко, мн. дебелооки, прил. Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл. | 
| дебит - само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор. | 
| дебна - дебнеш, мин. св. дебнах, мин. прич. дебнал, несв.; кого/какво. 1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. Котката дебнеше мишката до... | 
| дебнешката - нареч. Разг. Дебнешком. | 
| дебнешком - нареч. Като дебна; предпазливо. | 
| дебри - само мн. 1. Гъсти, непроходими гори. 2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на матем... | 
| дебют - мн. дебюти, (два) дебюта, м. 1. Първо излизане на сцена. 2. Първа публична изява. 3. Спец. В шахмата — начало на партия. | 
| дебютант - мн. дебютанти, м. Този, който дебютира. // прил. дебютантски, дебютантска, дебютантско, мн. дебютантски. | 
| дебютантка - мн. дебютантки, ж. Жена дебютант. | 
| дебютирам - дебютираш, несв. и св. 1. За първи път излизам на сцена. 2. За първи път се проявявам в някаква област. | 
| дева - мн. деви, ж. 1. Остар. Девойка. 2. Остар. Девица. 3. Само ед. Зодиакално съзвездие (м. август — септември). • Дева Мария. Майката ... | 
| девалвация - мн. девалвации, ж. 1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда вал... | 
| девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. | 
| девесил - само ед. Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицина... |