| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| данък - мн. данъци, (два) данъка, м. Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък доба... |
| данъкоплатец - мн. данъкоплатци, м. Гражданин на страна, който плаща данъци. Не всички данъкоплатци са се издължили навреме. |
| дар - дарът, дара, мн. дарове или дари, (два) дара, м. 1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар. 2. ... |
| дарак - мн. дараци, (два) дарака, м. 1. Машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др. 2. Сг... |
| даракчийница - мн. даракчийници, ж. Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др. |
| даракчия - мн. даракчии, м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.). // прил. даракчийски, даракчийска, даракчийско, мн. даракчийски. |
| дарба - мн. дарби, ж. Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба. |
| дарение - мн. дарения, ср. 1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения. 2. Спец. Договор, с който безвъзмез... |
| дарител - дарителят, дарителя, мн. дарители, м. Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя. |
| дарителка - мн. дарителки, ж. Жена дарител. |
| дармадан - нареч. Разг. Разхвърляно, разтурено. Вкъщи е дармадан. |
| дармон - мн. дармони, (два) дармона, м. Диал. Решето с едри дупки. |
| дармояд - мн. дармояди, м. Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован. |
| дармоядец - мн. дармоядци, м. Дармояд. |
| дарование - мн. дарования, ср. 1. Дарба, талант. Актьорско дарование. 2. Човек, който притежава дарба. Конкурс за млади певчески дарования. |
| даровит - даровита, даровито, мн. даровити, прил. Който притежава дарование; талантлив, способен. Даровит художник. // същ. даровитост, даро... |
| даром - нареч. 1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам. 2. Без труд, без усилия. Свободата ... |
| дарувам - даруваш, несв. Остар. Дарявам. |
| даря - дариш, мин. св. дарих, мин. прич. дарил, св. — вж. дарявам. |
| дарявам - даряваш, несв. и даря, св. 1. Кого, с какво. Давам дар. Дари всички гости с хубави кърпи. 2. Какво, на кого/какво. Давам дарение. ... |
| даскал - мн. даскали, м. 1. Остар. Учител. 2. Разг. Пренебр. Учител. 3. Разг. Ученик. // прил. даскалски, даскалска, даскалско, мн. даскалс... |
| даскалица - мн. даскалици, ж. Жена даскал. |
| дата - мн. дати, ж. 1. Точно означен момент, календарно време на някое събитие. На коя дата е рожденият ти ден? Коя дата сме днес? 2. Важ... |
| датирам - датираш, несв. и св. 1. Какво. Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект. Датирам археологическа находка. ... |
| датчик - мн. датчици, (два) датчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или... |
| даул - мн. даули, (два) даула, м. Диал. Тъпан. |
| дафина - само ед. Разг. Лаврово дърво. // прил. дафинов, дафинова, дафиново, мн. дафинови. • Дафинов лист. Лист от лаврово дърво, който се ... |
| дача - мн. дачи, ж. Вила. // прил. дачен, дачна, дачно, мн. дачни. |
| даяк - само ед. Разг. Бой. Ще ядеш даяк. |
| дваж - нареч. Два пъти. Ако си сам, работата е дваж по-тежка. • Дваж-триж/веднъж-дваж. Няколко пъти. |
| дважди - нареч. Остар. Дваж. |
| двама - числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-два-ма/двама-... |
| двамина - числ. Разг. Двама. |
| дванадесетопръстник - мн. дванадесетопръстници, (два) дванадесетопръстника, м. Дванайсетопръстник. |
| дванайсетопръстник - мн. дванайсетопръстници, (два) дванайсетопръстника, м. Спец. Горният край на тънките черва, в който продължава храносмилането. |
| двери - само мн. Остар. Врата, порта. • Царски двери. Средни врати в олтар на църква. |
| двигател - двигателят, двигателя, мн. двигатели, (два) двигателя, м. 1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, прив... |
| двигателен - двигателна, двигателно, мн. двигателни, прил. 1. Който привежда нещо в движение. Двигателни нерви. 2. Който спомага за развитието ... |
| движа - движиш, мин. св. движих, мин. прич. движил, несв.; какво. 1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата. 2. Мъ... |
| движение - мн. движения, ср. 1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. 2. Всяк... |