| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| напътвам - напътваш, несв. и напътя, св.; кого. 1. Насочвам по верен път, показвам пътя на някого. 2. Прен. Поучавам, наставлявам, възпитавам... |
| напътствам - напътстваш, несв.; кого. Давам напътствие. Той постоянно напътстваше учениците си. |
| напътствен - напътствена, напътствено, мн. напът-ствени, прил. Който съдържа напътствие. Напътствено слово. |
| напътствие - мн. напътствия, ср. 1. Думи, с които съветваме този, който тръгва на път. 2. Указания, упътване, насоки за постигане на успех в ня... |
| напътствувам - напътствуваш, несв. Напътствам. |
| напътувам се - напътуваш се, св. Пътувам до пълно насищане, колкото искам. |
| напътя - напътиш, мин. св. напътих, мин. прич. напътил, св. — вж. напътвам. |
| напъхам - напъхаш, св. — вж. напъхвам. |
| напъхвам - напъхваш, несв. и напъхам, св.; какво/ кого. 1. Пъхам със сила, докрай. Напъхах ръката си под шкафа. 2. Пъхам небрежно, без ред. Н... |
| нар - нарът, нара, мн. нарове, (два) нара, м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна. |
| наравно - нареч. На една степен, еднакво. Върви наравно с големите. |
| нарадвам се - нарадваш се, св.; на какво/ на кого. Радвам се на нещо до пълно насищане. Не мога да се нарадвам на подаръците, които получих. |
| нараждам - нараждаш, несв. и народя, св.; какво. Раждам много, доста, в голямо количество. Лозето е народило толкова грозде, че трудно ще го ... |
| нарамвам - нарамваш, несв. и нарамя, св.; какво/ кого. 1. Слагам нещо на рамото си, нося на рамо. Нарамих мотиката и тръгнах за лозето. 2. Но... |
| нарамя - нарамиш, мин. св. нарамих, мин. прич. нарамил, св. — вж. нарамвам. |
| нараня - нараниш, мин. св. нараних, мин. прич. наранил, св. — вж. наранявам. |
| наранявам - нараняваш, несв. и нараня, св. 1. Какво/кого. Правя рана, ранявам. Нараних ръката си с ножа. 2. Прен. Кого. Обиждам, оскърбявам, п... |
| нарасна - нараснеш, мин. св. нараснах, мин. прич. нараснал, св. — вж. нараствам. |
| нараста - нарастеш, мин. св. нарастох, мин. прич. нарасъл, св. Нарасна. |
| нараствам - нарастваш, несв. и нарасна, се. 1. Ставам по-голям, увеличавам се на ръст, пораствам. 2. Увеличавам количеството си. Населението н... |
| нарастък - мн. нарастъци, (два) нарастъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък. |
| наративен - наративна, наративно, мн. наративни, прил. Спец. Разказвателен, повествувателен. Наративни жанрове. |
| наргиле - мн. наргилета, ср. Специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд с вода, за да се прочисти. |
| наред - нареч. 1. На еднаква степен, на един ред, еднакво. Върви наред с мъжете. 2. Последователно, в определен ред, без изключение. Ще из... |
| наредба - мн. наредби, ж. 1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писател... |
| наредя - наредиш, мин. св. наредих, мин. прич. наредил, св. — вж. нареждам. |
| нарежа - нарежеш, мин. св. нарязах, мин. прич. нарязал, св. — вж. нарязвам. |
| нареждам - нареждаш, несв. и наредя, св. 1. Какво/ кого. Слагам нещо в определен ред. Наредих книгите в библиотеката. 2. Какво. Раз-требвам, ... |
| нарез - мн. нарези, (два) нареза, м. Вдлъбната спираловидна бразда; улей, направен чрез рязане върху нещо. |
| нарека - наречеш, мин. св. нарекох, мин. прич. нарекъл, св. — вж. наричам. |
| наречие - мн. наречия, ср. Спец. В езикознанието - съвкупност от местни говори с общи черти. Западнобългарско наречие. |
| наречница - мн. наречници, ж. В митологията — орисница; митическо същество, което нарича какъв да бъде животът на новородено дете. |
| наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища. |
| нарина - наринеш, мин. св. наринах, мин. прич. наринал, св. — вж. наривам. |
| нарисувам - нарисуваш, св.; какво. Рисувам нещо цялостно, докрай. Нарисувах есенен пейзаж. |
| нарицателен - нарицателна, нарицателно, мн. нарицателни, прил. Спец. Който се отнася до клас еднородни предмети, като ги назовава. Нарицателно с... |
| наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд... |
| наркоза - само ед. 1. Упойка. 2. Състояние, в което се намира организмът след упояване. |
| наркоман - мн. наркомани, м. Лице, което страда от наркомания. |
| наркомания - само ед. Силно, болезнено влечение към наркотици. |