| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| махленец - мн. махленци, м. Махаленец. |
| махленка - мн. махаленки, ж. Махаленка. |
| махмудия - мн. махмудии, ж. Истор. Стара турска жълтица от времето на Махмуд II. |
| махмурлия - ед. неизм., мн. махмурлии, прил. Разг. Който не е достатъчно изтрезнял на следващата сутрин. |
| махмурлук - само ед. Състояние на махмурлия; замаяност, неразположение след пиянство. |
| махна - махнеш, мин. св. махнах, мин. прич. махнал, св. — вж. махвам. |
| маховик - мн. маховици, (два) маховика, м. Диск, който поддържа равномерния ход на неравномерно натоварена машина или част от нея. |
| махорка - само ед. Нискокачествен тютюн. |
| маца - мн. маци, ж. Гальовно название на котка. |
| мацам - мацаш, несв. 1. Какво/кого. Цапам, калям. 2. Рисувам или боядисвам неумело. — мацам се. 1. Калям, цапам сам себе си. 2. Пренебр. Г... |
| мацвам - мацваш, несв. и мацна, св. 1. Мацам еднократно, поединично. 2. Разг. Кого/ какво. Удрям, пляскам. Като те мацна! — мацвам се/ мацн... |
| маце - мн. мацета, ср. 1. Разг. Умал. Маца. 2. Жарг. Майка. |
| мацка - мн. мацки, ж. Жарг. 1. Хубаво момиче. 2. Приятелка, любима. |
| мацна - мацнеш, мин. св. мацнах, мин. прич. мацнал, св. — вж. мацвам. |
| мач - мачът, мача, мн. мачове, (два) мача, м. 1. Спортно състезание с игра на топка между два отбора. Волейболен мач. Футболен мач. 2. Р... |
| мачете - неизм. Нож за рязане на захарна тръстика, използван в Куба и други страни на Латинска Америка. |
| мачкаем - мачкаема, мачкаемо, мн. мачкаеми, прил. Който се мачка лесно. Мачкаем плат. // същ. мачкаемост, мачкаемостта, ж. |
| мачкам - мачкаш, несв. 1. Какво. С натискане смазвам, стривам; тъпча. Мачкам грозде за вино. 2. Какво. Правя да стане неравен. Мачкам харти... |
| мачканица - само ед. Струпване на много хора на малко място. |
| мачта - мн. мачти, ж. 1. Висок стълб за издигане на корабни платна. 2. Всеки висок стълб, пилон. // прил. мачтов, мачтова, мачтово, мн. ма... |
| маша - мн. маши, ж. 1. Щипци за разравяне на жарава или за хващане на горещи предмети; дилаф. 2. Електрически уред за къдрене на коса. 3.... |
| машала - междум. Остар. За похвала; браво; много добре. |
| машина - мн. машини, ж. 1. Механизъм, който извършва някаква работа, като преобразува енергия. Парна машина. 2. Определен вид такъв механиз... |
| машинален - машинална, машинално, мн. машинални, прил. Несъзнателен, произволен, механичен, инстинктивен. Машинално движение. II същ. машиналн... |
| машинария - мн. машинарии, ж. Съвкупност от машини или от машинни части. |
| машинация - мн. машинации, ж. Добре обмислено действие, което цели да заблуди някого; измама, заблуждение. |
| машинист - мн. машинисти, м. 1. Лице, чиято професия е да управлява локомотив. 2. Работник, който управлява машина, уредба. |
| машинистка - мн. машинистки, ж. Жена машинист. |
| машинознание - само ед. Научна дисциплина, изучаваща устройството и работата на различни машини. |
| машинопис - само ед. 1. Писане на пишеща машина. 2. Текст, написан на пишеща машина. // прил. машинописен, машинописна, машинописно, мн. машин... |
| машинописка - мн. машинописки, ж. Жена, чиято професия е да пише на пишеща машина. |
| машиностроене - само ед. Промишленост, свързана с производство на машини. // прил. машиностроителен, машиностроителна, машиностроително, мн. машин... |
| мащаб - мн. мащаби, (два) мащаба, м. 1. Отношение между дължината на линиите върху карта или чертеж към действителните размери. 2. Мярка, ... |
| мащерка - само ед. Нискостеблено растение с дребни листа и силен аромат, което се използва като билка. |
| мащеха - мн. мащехи, ж. 1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на негови деца от предишен брак. 2. Прен. Този, който се отнася... |
| мая - само ед. 1. Подкваса за тестени изделия или сирене. 2. Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята. |
| маяк - мн. маяци, (два) маяка, м. Кула, построена на морския бряг или на остров, със сигнален огън, който служи за ориентация на плавател... |
| маясъл - само ед. Разг. Заболяването хемороиди. |
| ме - — вж. аз. |
| меандър - мн. меандри, (два) меандъра, м. Обикн. мн. Завой, голяма извивка на река. |