| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| накапвам - накапваш, несв. и накапя, св.; какво. 1. Покривам с капки повърхността на нещо. Накапах покривката. 2. Наливам течност на капки. Н... |
| накапя - накапеш, мин. св. накапах, мин. прич. накапал, св. — вж. накапвам. |
| накарам - накараш, св. — вж. накарвам. |
| накарвам - накарваш, несв. и накарам, св. 1. Кого. Принуждавам някого да извърши нещо. Накарах го да стане. 2. Диал. Вкарвам всичко вътре. На... |
| накастря - накастриш, мин. св. накастрих, мин. прич. накастрил, св. — вж. накастрям. |
| накастрям - накастряш, несв. и накастря, св. 1. Какво. Кастря в достатъчно количество. Накастрих сухи клони за подпалки. 2. Прен. Разг. Кого. ... |
| накацам - накацаш, св. — вж. накацвам. |
| накацвам - накацваш, несв. и накацам, св. Само мн. Много, едновременно кацваме. Врабчетата накацаха по оградата. Малки къщички накацаха по ск... |
| накача - накачиш, мин. св. накачих, мин. прич. накачил, св. — вж. накачвам. |
| накачвам - накачваш, несв. и накача, св.; какво. Окачвам много неща на много места. Накачи по стените плакати. |
| накашлям се - накашляш се, св. Кашлям много, дълго, доста. |
| наквасвам - наквасваш, несв. и наквася, св.; какво. 1. Потапям нещо във вода или в друга течност. 2. Квася много, доста. |
| наквася - наквасиш, мин. св. наквасих, мин. прич. наквасил, св. — вж. наквасвам. |
| накипря - накиприш, мин. св. накиприх, мин. прич. накиприл, св. — вж. накипрям. |
| накипрям - накипряш, несв. и накипря, св.: кого/ какво. Кипря много, нагиздям, накичвам. |
| накипя - накипиш, мин. св. накипях, мин. прич. накипял, св. - вж. накипявам. |
| накипявам - накипяваш, несв. и накипя, св. 1. За обида, гняв — натрупвам се, избухвам. 2. Обзема ме силно чувство на недоволство, яд, гняв. — ... |
| накисвам - накисваш, несв. и накисна, св. 1. Какво. Кисна нещо дълго или определено време. 2. Прен. Разг. Кого. Клеветя. Накиснах го пред рък... |
| накисна - накиснеш, мин. св. накиснах, мин. прич. накиснал, св. — вж. накисвам. |
| накит - мн. накити, (два) накита, м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). Имам скъпи накити. |
| накитвам - накитваш, несв. и накитя, св. Поставям накити, накичвам, украсявам. |
| накича - накичиш, мин. св. накичих, мин. прич. накичил, св. — вж. накичвам. |
| накичвам - накичваш, несв. и накича, св.; кого/какво, с какво. Правя нещо или някого да изглежда добре, гиздаво; украсявам. Накичиха новогоди... |
| наклада - накладеш. мин. св. накладох, мин. прич. наклал, св. — вж. наклаждам. |
| наклаждам - наклаждаш, несв. и наклада, св.; какво. Натрупвам дърва, за да ги запаля; запалвам огън. Наклаждам печката. |
| накланям - накланяш, несв. Наклонявам. |
| наклеветвам - наклеветваш, несв. Наклеветявам. |
| наклеветя - наклеветиш, мин. св. наклеветих, мин. прич. наклеветил, св. — вж. наклеветявам. |
| наклеветявам - наклеветяваш, несв. и наклеветя, св.; кого. Клеветя някого, набеждавам. |
| наклон - мн. наклони, (два) наклона, м. 1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон. 2. Повърхност, коят... |
| наклонен - наклонена, наклонено, мн. наклонени, прил. Наведен, полегат. Наклонената кула в Пиза. • Движа се по наклонена плоскост. Ирон. Проп... |
| наклонение - мн. наклонения, ср. Спец. В граматиката — глаголна категория, изразяваща отношението на говорещия към реалността на действието. По... |
| наклонност - наклонността, мн. наклонности, ж. Влечение към нещо, склонност. Има музикални наклонности. |
| наклоня - наклониш, мин. св. наклоних, мин. прич. наклонил, св. - вж. наклонявам. |
| наклонявам - наклоняваш, несв. и наклоня, св.; какво. Поставям нещо в наклонено положение; навеждам. Наклоних върха на дръвчето. |
| наклякам - наклякаш, св. — вж. накляквам. |
| накляквам - наклякваш, несв. и наклякам, св. Само мн. Клякаме много хора. Децата наклякаха в кръг. |
| накова - наковеш, мин. св. наковах, мин. прич. наковал, св. — вж. наковавам. |
| наковавам - наковаваш, несв. и накова, св. 1. Какво. Кова достатъчно количество. Наковах пироните. 2. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам някого. |
| наковалня - мн. наковални, ж. Желязна подложка, поставка, върху която се коват метали. • Между чука и наковалнята. В много тежко положение, м... |