буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
влог - влогът, влога, мн. влогове, (два) влога, м.1. Пари, внесени в банка. Спестовен влог. Имам влог. Влоговете на гражданите.2. Прен. П... |
вложа - вложиш, мин. св. вложих, мин. прич. вложил, св.— вж. влагам. |
вложение - мн. вложения, ср.Пари, които се влагат в нещо, от което се очаква печалба, полза. Това е добро вложение. |
вложител - вложителят, вложителя, мн. вложители, м.Този, който прави или има влог (в 1 знач.). |
влоша - влошиш, мин. св. влоших, мин. прич. влошил, св.— вж. влошавам. |
влошавам - влошаваш, несв. и влоша, св.; какво.Правя да стане лош или по-лош. Това влоши моето материално положение.— влошавам се/влоша се. ... |
влъхва - мн. влъхви, м.1. Древен мъдрец, гадател.2. Остар. Пренебр. Хитрец, разбойник. |
влюбвам се - влюбваш се, несв. и влюбя се, св. ; в кого/в какво.Обхваща ме, изпълва ме любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Влю... |
влюбен - влюбена, влюбено, мн. влюбени, прил.Който изпитва или изразява любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Нали виждаш, ч... |
влюбчив - влюбчива, влюбчиво, мн. влюбчиви, прил.Който се влюбва лесно. Влюбчива натура.// същ. влюбчивост, влюбчивостта, ж. |
влюбя се - влюбиш се, мин. св. влюбих се, мин. прич. влюбил се, св.- вж. влюбвам се. |
вляво - нареч.От лявата страна. Вляво от мене. Вляво от киното с пощата. |
вляза - влезеш, мин. св. влязох, мин. прич. влязъл, св.— вж. влизам. |
вманиача - вманиачиш, мин. св. вманиачих, мин. прич. вманиачил, св.— вж. вманиачавам. |
вманиячавам - вманиачаваш, несв. и вманиача, св.; кого.Правя да стане маниак.— вманиачавам се/вманиача се.Ставам маниак. Вманиачил се е на тема ... |
вмесвам - вмесваш, несв. и вмеся, св.; кого, в какво.Забърквам, замесвам. Не ме вмесвай във вашите разправии.— вмесвам се/вмеся се.1. Вземам... |
вмествам - вместваш, несв. и вместя, св.; какво. Поставям, побирам; вмъквам. Струва ми се, че не можеш го вмести тук. — вмествам се/ вместя с... |
вместилище - мн. вместилища, ср.Място, съд, резервоар за вместване, разполагане на нещо. Главно вместилище. |
вместимост - само ед.Способност за вместване на едно или друго количество в нещо. |
вместо - предлог.За означаване на замяна на едно лице, предмет, обстоятелство с друго лице, предмет, обстоятелство. Нека да отида вместо те... |
вместя - вместиш, мин. св. вместих, мин. прич. вместил, св.- вж. вмествам. |
вмеся - вмесиш, мин. св. вмесих, мин. прич. вмесил, св.— вж. вмесвам. |
вметна - вметнеш, мин. св. вметнах, мин. прич. вметнал, св.— вж. вмятам. |
вмешателство - мн. вмешателства, ср.Намеса в чужди дела, за да се окаже въздействие. Не търпя никакво вмешателство. |
вмирисвам - вмирисваш, несв. и вмириша, св.; каквокого.Изпълвам с лоша миризма; правя да добие лош мирис. Това сирене вмириса хладилника. Вмир... |
вмириша - вмиришеш, мин. св. вмирисах, мин. прич. вмирисал, св.— вж. вмирисвам. |
вмъквам - вмъкваш, несв. и вмъкна, св.1. Какво. Вкарвам, пъхам в нещо, където вече няма място. Ще можеш ли да вмъкнеш още едно одеяло горе?2... |
вмъкна - вмъкнеш, мин. св. вмъкнах, мин. прич. вмъкнал, св.— вж. вмъквам. |
вмятам - вмяташ, несв. и вметна, св.; какво.Прибавям набързо дума, израз в устен разговор. |
внасям - внасяш, несв. и внеса, св.1. Какво/кого. Нося вътре в нещо.2. Какво. Доставям от чужбина. Започнахме да внасяме дори зеленчуци.3. ... |
внедря - внедриш, мин. св. внедрих, мин. пр. внедрил, св.— вж. внедрявам. |
внедрявам - внедряваш, несв. и внедря, св.Въвеждам в употреба. Внедриха изобретението си в производството.// същ. внедряване. |
внезапен - внезапна, внезапно, мн. внезапни.Който става или започва изведнъж, бързо неочаквано. Внезапен удар. Внезапен дъжд.// нареч. внезап... |
внеса - внесеш, мин. св. внесох, мин. прич. внесгй св.— вж. внасям. |
вниквам - вникваш, несв. и вникна, св.Прониквам мислено, за да разбера същината. Не е свикнал да вниква в текста. |
вникна - вникнеш, мин. св. вникнах, вникнал, св.— вж. вниквам. |
внимавам - внимаваш, несв.1. Съсредоточавам вниманието си.2. Следя с внимание. Внимавай да не паднеш!3. Действам предпазливо, с внимание. |
внимание - само ед.1. Съсредоточеност на мисълта, зрението и/или слуха върху предмет, явление, действие. Обръщам внимание. Привличам внимание... |
внимателен - внимателна, внимателно, мн. внимателни, прил.1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на внимание... |
внос - вносът, вноса, само ед., м.Доставка на стоки от чужбина за вътрешния пазар.// прил. вносен.• Членски внос. Периодично плашана пари... |