| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| диктовка - мн. диктовки, ж. 1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише. 2. Начин на обучение в правописни навици чрез писа... |
| диктор - мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер. // при... |
| диктофон - мн. диктофони, (два) диктофона, м. Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, част... |
| диктувам - диктуваш, несв. ; какво. 1. Произнасям бавно и отчетливо текст, за да го запише друго лице. 2. Прен. Налагам мнението си, принужда... |
| дикция - само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция. |
| дилаф - мн. дилафи, (два) дилафа, м. Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша. |
| дилема - мн. дилеми, ж. 1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето. 2.... |
| дилетант - мн. дилетанти, м. Лице, което се занимава с някоя наука или изкуство без специална подготовка за това; любител, лаик.// прил. диле... |
| дилетантство - само ед. Занимание на дилетант; любителство. |
| дилижанс - мн. дилижанси, (два) дилижанса, м. Многоместна кола (карета), теглена от коне, която в миналото е използвана за превоз на пътници ... |
| дилър - мн. дилъри, м. Борсов агент, който се занимава с покупко-продажба на ценни книжа или други стоки за своя сметка срещу комисиона ил... |
| дим - димът, дима, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек. • Дим да ме няма. Напуска... |
| димен - димна, димно, мн. димни, прил. 1. Който се състои от дим. Димен облак. 2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение. • Димн... |
| димитровче - мн. димитровчета, ср. Разг. Подобно на хризантема градинско цвете, което цъфти късно през есента. |
| димнина - само ед. Истор. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство. |
| димя - димиш, мин. св. димях, мин. прич. димял, несв. 1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими. 2. За човек — пуша. По цял... |
| димят - само ед. 1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат. 2. Вино, приготвено от това грозде. |
| динамика - само ед. 1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях. 2. Начин ... |
| динамит - само ед. Силноизбухливо вещество, приготвяно с нитроглицерин и др. примеси. // прил. динамитен, динамитна, динамитно, мн. динамитн... |
| динамичен - динамична, динамично, мн. динамични, прил. 1. Който се основава на законите на динамиката. 2. Който е изпълнен с движение и напреж... |
| динамически - динамическа, динамическо, мн. динамически, прил. Динамичен. |
| динамо - мн. динама, ср. Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток. |
| династичен - династична, династично, мн. династични, прил. Който се отнася до династия. Династично управление. |
| династически - династическа, династическо, мн. династически, прил. Династичен. |
| династия - мн. династии, ж. 1. Монарси от един и същ род, които последователно управляват. 2. Прен. Разг. Представители на няколко поколения ... |
| дингил - мн. дингили, м. Разг. Висок и слаб човек. |
| динго - само ед. Диво австралийско куче. |
| динозавър - мн. динозаври, (два) динозавъра, м. Изкопаемо влечуго с огромни размери, изчезнало през мезозойската ера. |
| диня - мн. дини, ж. 1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месест... |
| диод - мн. диоди, (два) диода, м. Електронен елемент с два противоположни електрода — анод и катод. |
| диоптър - мн. диоптри, (два) диоптъра, м. Единица за измерване на пречупвателната сила на оптическо стъкло. |
| дип - нареч. Разг. 1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам. 2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднин... |
| дипла - мн. дипли, ж. 1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу. 2. Вдлъбнато място в зем... |
| дипленица - обикн. ед. • Сабя дипленица. Тънка сабя (в народното творчество). |
| диплом - мн. дипломи, (два) диплома, м. Диплома. |
| диплома - мн. дипломи, ж. 1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образован... |
| дипломант - мн. дипломанти, м. Студент, който подготвя дипломна работа или дипломен проект за получаване на диплома за завършено висше образов... |
| дипломат - мн. дипломати, м. 1. Длъжностно лице, което осъществява официалните отношения на една държава, чийто представител е, с други държа... |
| дипломатичен - дипломатична, дипломатично. мн. дипломатични, прил. Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. Дипломат... |
| дипломатически - дипломатическа, дипломатическо, мн. дипломатически, прил. 1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера. 2. ... |