| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| наплещя - наплещиш, мин. св. наплещих, мин. прич. наплещил, св. — вж. наплещвам. |
| наплив - мн. напливи, (два) наплива, м. Струпване, поява на нещо в голямо количество. Такъв наплив от хора на футболна среща скоро не е има... |
| наплискам - наплискаш, св. — вж. наплисквам. |
| наплисквам - наплискваш, несв. и наплискам, св.; какво/кого. Плискам с вода, намокрям, напръсквам. Наплиска лицето си със студена вода от извор... |
| наплитам - наплиташ, несв. и наплета, св.; какво. 1. Плета много, в достатъчно количество. Наплетох вълнени чорапи за всички. 2. Разг. Чрез п... |
| наплодя - наплодиш, мин. св. наплодих, мин. прич. наплодил, св. — вж. наплодявам. |
| наплодявам - наплодяваш, несв. и наплодя, св.; какво. 1. Давам обилен плод, раждам много деца. 2. Развъждам. — наплодявам се/наплодя се. Развъж... |
| наплувам се - наплуваш се, св. Плувам до пълно насищане. |
| наплювам - наплюваш, несв. и наплюя, св.; кого/ какво. 1. Плюя върху нещо или върху някого, оплювам. 2. За мухи — снасям яйца по нещо. |
| наплюнча - наплюнчиш, мин. св. наплюнчих, мин. прич. наплюнчил, св. — вж. наплюнчвам. |
| наплюнчвам - наплюнчваш, несв. и наплюнча, св.; какво. Намазвам или намокрям с плюнка нещо. Наплюнчи пръста си, за да обърне страницата. |
| наплюскам се - наплюскаш се, св. - вж. наплюсквам се. |
| наплюсквам се - наплюскваш се, несв. и наплюскам се, св.; с какво. Грубо. 1. Нахранвам се обилно. 2. Напивам се много. Наплюскаха се с пържоли и в... |
| наплюя - наплюеш, мин. св. наплюх, мин. прич. наплюл, св. — вж. наплювам. |
| напляскам - напляскаш, св. — вж. наплясквам. |
| наплясквам - напляскваш, несв. и напляскам, св.; кого. Наплесквам, напердашвам, набивам. |
| наподобя - наподобиш, мин. св. наподобих, мин. прич. наподобил, св. — вж. наподобявам. |
| наподобявам - наподобяваш, несв. и наподобя, св. 1. Подобен съм на нещо или на някого; приличам. Сградата наподобяваше кораб. 2. Правя нещо да б... |
| напоителен - напоителна, напоително, мн. напоителни, прил. Който служи за напояване. Напоителен канал. Напоителен дъжд. |
| напой - напоят,напоя, мн. напои, (два) напоя, м. Диал. Място на река, където се пои добитък. |
| напойвам - напойваш, несв. Напоявам. |
| наполвин - нареч. 1. На две равни части. Разряза ябълката наполовина. 2. До средата, само в едната половина. Чашата е наполовина празна. |
| наполвина - нареч. — вж. наполовин. |
| наполеон - мн. наполеони, (два) наполеона, м. 1. Истор. Златна монета на стойност 20 франка, върху която е изобразен Наполеон III или Наполео... |
| напомня - напомниш, мин. св. напомних, мин. прич. напомнил, св. — вж. напомням. |
| напомням - напомняш, несв. и напомня, св. 1. Какво/ за какво,на кого. Помагам на някого да си спомни нещо, да не забрави; припомням, подсещам... |
| напомпам - напомпаш, св. — вж. напомпвам. |
| напомпвам - напомпваш, несв. и напомпам, св.; какво. Помпя, колкото е необходимо. Напомпах гумите на велосипеда. |
| напомпя - напомпиш, мин. св. напомпих, мин. прич. напомпил, св. Напомпам. |
| напор - само ед. Натиск, налягане, напън. Под напора на тежестта му столът се счупи. |
| напорен - напорна, напорно, мн. напорни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила. |
| напорист - напориста, напористо, мн. напористи, прил. Който е решил на всяка цена да постигне целта си; настойчив, упорит. Напорист човек. |
| напоследък - нареч. В последно време. Напоследък не идва вкъщи. |
| напосоки - нареч. Както ми хрумне, по случайност. Говоря напосоки. Тръгвам напосоки. |
| напоя - напоиш, мин. св. напоих, мин. прич. напоил, св. — вж. напоявам. |
| напоявам - напояваш, несв. и напоя, св. 1. Кого/ какво. Поя, колкото е нужно. Напоих добитъка. 2. Какво. Поливам. Напоих зеленчуковата градин... |
| напра - напреш, мин. св. напрях, мин. прич. напрял, св. — вж. напирам. |
| направа - само ед. 1. Работа, изделие. Оригинална направа. 2. Начин на направяне, изработка. |
| направление - мн. направления, ср. 1. Линия на движение, посока. 2. Обществено, научно, литературно течение, групировка. Литературни направления... |
| направлявам - направляваш, несв.; какво/ кого. Давам направление (в 1 знач.), насочвам, напътвам. |