| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| вшия - вшиеш, мин. св. вших, мин. прич. вшил, св.— вж. вшивам. |
| въ- - представка.- вж. в-. |
| въбел - мн. въбели, (два) въбела, м.Диал. Дълбок кладенец. |
| във - предлог.— вж. в. |
| въведа - въведеш, мин. св. въведох, мин. прич. въвел, св.— вж. въвеждам. |
| въведение - мн. въведения, ср.1. Начална част на литературно, научно или музикално произведение; увод.2. Само ед. Начало към действие. |
| въвеждам - въвеждаш, несв. и въведа, св.1. Кого. Водя да влезе. Той въведе госта в стаята.2. Кого. Представям в издигната среда, приобщавам к... |
| въвирам - въвираш, несв. и въвра, св.1. Кого/какво. Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.2. Какво. Доближавам нещо до лицето на няко... |
| въвлека - въвлечеш, мин. св. въвлякох, мин. прич. въвлякъл, св.— вж. въвличам. |
| въвличам - въвличаш, несв. и въвлека, св.; кого.1. Вмъквам с влачене.2. Прен. Неусетно замесвам (обикн. в нещо неприятно, опасно). Вие ме във... |
| въвра - въвреш, мин. св. въврях, мин. прич. въврял, св.— вж. въвирам. |
| въглеводороди - въглеводород, м.Спец. В химията - органични съединения на въглерод и водород.// прил. въглеводороден, въглеводородна, въглеводород... |
| въгледвуокис - само ед.Спец. В химията — въглероден двуокис. |
| въгледобив - само ед.Добив на каменни въглища.// прил. въгледобивен, въгледобивна, въгледобивно, мн. въгледобивни. Въгледобивна промишленост. |
| въглекопач - мн. въглекопачи, м.Работник, който копае въглища в мина; миньор. |
| въглен - мн. въглени, (два) въглена, м.1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.2. Прен. За очи — черни, блестя... |
| въглерод - само ед.Спец. Химически елемент — металоид, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата.// прил. въглероден... |
| въглехидрати - само мн.Спец. Органични съединения на въглерод, водород и кислород, които са от основно значение за живите организми като съставка... |
| въглища - само мн.Скални късове от органичен произход, които се копаят за гориво.// прил. въглищен, въглищна, въглищно, мн. въглищни. Въглищ... |
| въглищар - въглищарят, въглищаря, мн. въглищари, м.Човек, който приготвя и/или продава дървени въглища.// прил. въглищарски. |
| въдворя - въдвориш, мин. св. въдворих, мин. прич. въдворил, св.— вж. въдворявам. |
| въдворявам - въдворяваш, несв. и въдворя, св.; какво.Установявам насила, със сила. Въдворявам тишина. Въдворявам ред. |
| въдица - мн. въдици, ж.Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.// същ. умал. въдичка, мн. въдички, ж.• Лапвам/лапна ... |
| въдичар - въдичарят, въдичаря, мн. въдичари, м.Човек, който лови риба с въдица.// прил. въдичарски, въдичарска, въдичарско, мн. въдичарски. ... |
| въдя - въдиш, мин. св. въдих, мин. прич. въдил, несв.; какво.Развъждам, отглеждам (животни, растения).— въдя се.За животни, растения — ра... |
| въжар - въжарят, въжаря, мн. въжари, м.Човек, който прави и/или продава въжета.// прил. въжарски, въжарска, въжарско, мн. въжарски. |
| въжделен - въжделена, въжделено, мн. въжделени, прил.Силно желан, искан, очакван, мечтан. бленуван.// същ. въжделение, мн. въжделения. С въжд... |
| въже - мн. въжета, ср.1. Усукани в едно върви от коноп, лен и пр. или метални жици.2. Прен. Бесило. Увисна на въжето.// прил. въжен. |
| въжеиграч - мн. въжеиграчи, м.1. Цирков актьор, който ходи и изпълнява номера по опънато въже.2. Прен. Пренебр. Ловък, хитър човек; човек, кой... |
| въз - предлог.Остар. Диал. Върху.• Въз основа на. На основание на. |
| въз- - представка.1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен близо д... |
| възбог - нареч.Остар. Нависоко. |
| възбрана - само ед.Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана. |
| възбуда - само ед.Емоционално състояние нервност, безпокойство. |
| възбуден - възбудена, възбудено, мн. възбудени, прил.Който е в състояние на възбуда или изразява възбуда.// нареч. възбудено.// същ. възбуден... |
| възбудител - възбудителят, възбудителя, мн. възбудители, м.Това, което предизвиква възбуда.// прил. възбудителен. |
| възбудя - възбудиш, мин. св. възбудих, мин.прич. възбудил, св.— вж. възбуждам. |
| възбуждам - възбуждаш, несв. и възбудя, св.Предизвиквам възбуда. Мисълта, че утре заран вече ще бъде на път, силно го възбуждаше.2. Какво, у к... |
| възвание - мн. възвания, ср.Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация. |
| възваря - възвариш, мин. св. възварих, мин. прич. възварил, св.— вж. възварявам. |