| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| намек - мн. намеци, (два) намека, м. Дума или израз, в които се съдържа недоизказана мисъл, за която можем да се досетим; намекване, загат... |
| намеквам - намекваш, несв. и намекна, св.; на кого, за какво. Правя намек, загатвам, подхвърлям. Намекнах му за разговора ни. |
| намекна - намекнеш, мин. св. намекнах, мин. прич. намекнал, св. - вж. намеквам. |
| намерение - мн. намерения, ср. Желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни. Имам намерение да построя нова къща. |
| намеря - намериш, мин. св. намерих, мин. прич. намерил, св. — вж. намирам. |
| намеса - мн. намеси, ж. Вмешателство, участие. Ще се справим без чужда намеса. |
| намесвам - намесваш, несв. и намеся, св. 1. Кого! какво. Включвам някого или нещо в чужда работа. Намесих го в скандала. 2. Разг. Какво. Меся... |
| намествам - наместваш, несв. и наместя, св. 1. Какво. Поставям нещо на определеното му място; нагласям, натъкмявам. 2. Замествам. — намествам ... |
| наместник - мн. наместници, м. Заместник. • Архиерейски наместник. Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи. |
| наместо - предлог. Вместо. |
| наместя - наместиш, мин. св. наместих, мин. прич. наместил, св. — вж. намествам. |
| намеся - намесиш, мин. св. намесих, мин. прич. намесил, св. — вж. намесвам. |
| наметало - мн. наметала, ср. Горна дреха без ръкави; пелерина. |
| наметка - мн. наметки, ж. 1. Наметало. 2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото. |
| наметна - наметнеш, мин. св. наметнах, мин. прич. наметнал, св. — вж. намятам. |
| намигам - намигаш, несв.; на кого. Мигам с едното око, за да дам знак; смигам. |
| намигвам - намигваш, несв. и намигна, св.; на кого. Намигам еднократно или поединично. |
| намигна - намигнеш, мин. св. намигнах, мин. прич. намигнал, св. — вж. намигвам. |
| намина - наминеш, мин. св. наминах, мин. прич. наминал, св. — вж. наминавам. |
| наминавам - наминаваш, несв. и намина, св. Минавам периодично, за кратко време; спохождам, отбивам се. На връщане намина при сестра си. |
| намирам - намираш, несв. и намеря, св. 1. Какво. Откривам нещо загубено, неизвестно или скрито. Намерих чантата си. 2. Кого. Откривам някого... |
| намирисвам - намирисваш, несв. и намириша, св. 1. Мириша слабо (обикн. на нещо необичайно, на лошо). Месото намирисва. 2. Усещам мирис на нещо,... |
| намириша - намиришеш, мин. св. намирисах, мин. прич. намирисал, св. - вж. намирисвам. |
| намисля - намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям. |
| намислям - намисляш, несв. и намисля,се.; какво. 1. Идва ми наум, избирам мислено, решавам. Намислих къде ще отида. 2. Измислям, помислям. На... |
| намножа - намножиш, мин. св. намножих, мин. прич. намножил, св. — вж. намножавам. |
| намножавам - намножаваш, несв. и намножа, св.; какво. Правя нещо да стане много, умножавам. — намножавам се/намножа се. Увеличавам количеството... |
| намокря - намориш, мин. св. намокрих, мин. прич. намокрил, св. — вж. намокрям. |
| намокрям - намокряш, несв. и намокря, св.; кого/ какво. Направям нещо да стане мокро. Дъждът ни намокри. Намокри роклята си в реката. • Намок... |
| намордник - мн. намордници, (два) намордника, м. Кожена или телена мрежа, която се поставя върху муцуната на животните, за да не хапят или за ... |
| намотавам - намотаваш, несв. и намотая, св.; какво. С мотаене навивам определено количество върху нещо. Намотах преждата върху мотовилката. |
| намотая - намотаеш, мин. св. намотах, мин. прич. намотал, св. — вж. намотавам. |
| намотка - мн. намотки, ж. 1. Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. 2. Разг. Нещо намотано. 3. Спец. Определен брой н... |
| намразвам - намразваш, несв. и намразя, св.; кого какво. Започвам да мразя някого или нещо, става ми омразно. Намразих го |
| намразя - намразиш, мин. св. намразих, мин, прич. намразил, се. — вж. намразвам. |
| намръзвам се - намръзваш се, несв. и намръзна се, св. Мръзна много, дълго; стоя дълго време на студ. Докато чаках автобуса, се намръз-нах. |
| намръзна се - намръзнеш се, мин. св. намръзнах се, мин. прич. намръзнал се, св. — вж. намръзвам се. |
| намръщвам - намръщваш, несв. и намръщя, св.; какво. Придавам сърдит, недоволен израз на лицето си; навъсвам, намусвам. Намръщи вежди. — намръщ... |
| намръщен - намръщена, намръщено, мн. намръщени, прил. 1. Който е със сърдит, недоволен израз на лицето; навъсен, намусен. Намръщена баба. 2. ... |
| намусвам се - намусваш се, несв. и намуся се, св.; какво. Навъсвам се, намръщвам се. |