Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб.
рабиня - мн. рабини, ж. Остар. Жена раб.
раболепен - раболепна, раболепно, мн. раболепни, прил. Който проявява раболепие; угоднически. Раболепна усмивка. // същ. раболепност, раболеп...
раболепие - само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност.
раболепнича - раболепничиш, мин. св. раболепничих, мин. прич. раболепничил, несв. Проявявам раболепие.
раболепствам - раболепстваш, несв. Раболепнича.
раболепствувам - раболепствуваш, несв. Раболепствам.
работа - мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжнос...
работен - работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Р...
работилница - мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница.
работлив - работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. раб...
работник - мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работн...
работница - мн. работници, ж. Разг. Работлива жена.
работничка - мн. работнички, ж. Жена работник.
работодател - работодателят, работодателя, мн. работодатели, м. Човек, предприятие, които дават работа, наемат работници срещу заплащане по труд...
работодателка - мн. работодателки, ж. Жена работодател.
работоспособен - работоспособна, работоспособно, мн. работоспособни, прил. Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек. // същ. работос...
работохолизъм - само ед. Прекомерно увлечение в работата.
работохолик - мн. работохолици, м. Лице, което се увлича да работи прекомерно, за което не съществува нищо друго освен работата му.
работохоличка - мн. работохолички, ж. Жена работохолик.
работя - работиш, мин. св. работих, мин. прич. работил, несв. 1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи...
работяга - мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек.
рабош - само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер.
рабски - рабска, рабско, мн. рабски, прил. 1. Остар. Робски. 2. Който се отнася до раб. Рабска душа.
рабфак - мн. рабфакове, (два) рабфака, м. Истор. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане в...
раван - 1. Същ. м., само ед. Вид конски ход — леко тичане. 2. Нареч. Умерено, с умерен конски ход. Конят тича раван.
равен - равна, равно, мн. равни, прил. 1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност. 2. Водоравен, прав. Равен път. 3. Еднакъ...
равенство - мн. равенства, м. 1. Само ед. Еднаквост. Равенство на силите. 2. Само ед. Равноправно положение на хората в обществото; равноправи...
равин - мн. равини, м. Еврейски свещеник.
равнение - мн. равнения, ср. 1. Подравняване в една линия в строй. Равнение наляво. 2. Църковен обред за подравняване на гроб на четиридесети...
равнец - само ед. Полско растение с тънки нарязани листа и с цвят като букетче (бял или жълт).
равнина - мн. равнини, ж. 1. Форма в релефа, сравнително равна и широка земна повърхност. Дунавска равнина. 2. Спец. Математическа плоскост.
равнинен - равнинна, равнинно, мн. равнинни, прил. За земна повърхност — който се отнася към равнина; сравнително равен, без възвишения. Равн...
равнище - мн. равнища, ср. 1. Равна земна повърхност; поляна, равнина. 2. Прен. Степен на културно и стопанско развитие на обществото или на...
равноапостол - мн. равноапостоли, м. Епитет за светци — равни на апостолите. // прил. равноапостолски, равноаполска, равноапостолско, мн. равноап...
равнобедрен - равнобедрена, равнобедрено, мн. равнобедрени, прил. За триъгълник — който е с две еднакви страни.
равнобедреник - мн. равнобедреници, (два) равнобедреника, м. Равнобедрен триъгълник.
равновесие - само ед. 1. Състояние на покой на едно тяло като резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки...
равноденствие - само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие.
равнодушен - равнодушна, равнодушно, мн. равнодушни, прил. 1. Спокоен, безразличен, безучастен, хладен. Равнодушни думи. 2. Който не е увлечен ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: